ЛЯВАТА РЪКА НА БОГА

Отдавна не бях попадал на книга, която да ме остави с толкова противоречиви впечатления. По принцип не чета предварително книгите, които превеждам, и това ми дава възможност да оценявам “в движение” сюжета и авторския стил.
За мен “Лявата ръка на Бога” от Пол Хофман беше наистина увлекателна със сюжета си: един странен свят, където в огромното Светилище на Изкупителите събират хиляди деца, за да ги превърнат чрез жестокости, глад и непрестанни тренировки в свирепи бойци. Естествено, най-много жестокости се стоварват върху най-надареното от момчетата – Томас Кейл.
Но в Светилището се крият и други, далеч по-зловещи тайни. Когато се натъква на една от тях, Кейл няма друг избор, освен да влезе в пряк сблъсък с Изкупителите и да спасява живота си с бягство, придружен от верните си приятели и едно загадъчно момиче.
Попаднал в кралския дворец в Мемфис, Кейл се замесва в сложните дворцови интриги, спечелва си свирепи врагове… и любовта на кралската дъщеря. Но предстоящата война ще обърка всичките му планове.
Разказан по този начин, сюжетът напомня класическо фентъзи. Но в “Лявата ръка на Бога” няма нито магия, нито какъвто и да било намек за свръхестествено. Напротив, всичко е описано със свиреп реализъм. Странностите на книгата идват от другаде – в повествованието са вплетени многобройни моменти от човешката история, но в същото време тия моменти са така изкривени, че виждаме един необикновен, познат и непознат свят.
Фентъзи? Алтернативна история? Алтернативна география? Своеобразна фантастика?
Романът на Хофман не спада към нито един от тези жанрове. Той представлява странна смес, оставяща много интригуващи въпроси. Чакам с нетърпение втората книга, за да разбера с какво си имаме работа – с тюрлю гювеч или с руска салата.
Лично аз много обичам руска салата…