ГОРДОСТ И ТЪГА

Преди малко повече от девет месеца бях писал тук:
“Тази идея ме мъчи от известно време. Не е моя, подхвърляна е неведнъж, но никой не е предприел нещо сериозно.
Става дума да се издигне мемориал на жертвите от бомбардировките през Втората световна война.
Ако не греша, те са около 4 хиляди. България е малка страна, сигурен съм че има десетки, може би стотици хиляди хора, в чиито родове има такива жертви. В моя няма, но една от бабите на жена ми е загинала така – и колкото и слаба да е роднинската връзка, това ме вълнува.
Бих искал да се организира подписка за един такъв мемориал. Да се съберат доброволни средства – вярвам, че хиляди хора биха отделили по лев, по два, кой колкото може.”
—————–
Сега с гордост мога да кажа: Столичният общински съвет единодушно одобри идеята. Намериха се ентусиазирани хора, които да свършат много работа, да представят идеята за паметника и да задвижат нещата. Предстои още много, но по всичко личи, че някой ден начинанието ще стигне до успешен край.
И уви, към гордостта ми се примесва тъга. Защото вече не съм част от екипа.
Причината?
Това, че взех прекалено активно участие в антиправителствените протести.
Ех, глупаво разделение българско…

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

7 Responses to ГОРДОСТ И ТЪГА

Leave a Reply to Григор Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *