ДЕТСКА ГРАДИНА

ДЕТСКА ГРАДИНА

– Лельо Цецке-е-е-е!
Леля Цецка, която върви по коридора на детската градина, рязко спира. После се връща три крачки назад и отваря вратата на тоалетната. Вътре царува ред и спокойствие. Всички дечица са насядали на гърненцата и кротко чакат да дойде времето за следобеден сън.
– Какво има, бре мушмороци? – пита троснато лелката.
– Разкажи ни приказка-а-а-а – раздава се умолителен хор.
– Туй да не ви е парламент! – сопва се леля Цецка. – Приказка им се дощяло! Като толкова ви се иска – сами си я разкажете.
И тя хлопва вратата.
Настава тишина. После едно момченце плахо подхваща:
– Моят дядо разказва такава приказка: Имало едно време…
Тук обаче друго момченце с тъмносиня престилка подскача и го прекъсва:
– Да бе, да! Имало едно време! Какво имало? Грънци! Ни банани имало, ни портокали, а доматите ги продавали в Кореком. Моят дядо разказва съвсем друга приказка: Нямало едно време!
– Ама чакайте сега, другарчета, пардон, господинчета – обажда се благовъзпитано Симеончо Горски. – То нали… не може така… Приказката е такава: Имало едно Когато му дойде времето…
– Не е вярно! – възкликват в хор Иванчо и Надето, отдавна забравени от родителите си в детската градина. – Имало едно Времето е наше. Тъй казва нашият дядо.
Друго момченце с очила и стригана глава заявява важно:
– Пък моят дядо работи в Института по ме-те-те-теорология и хидрология при БАН. Той ми разказва вечер, че имало едно време с незначителна купеста облачност и краткотрайни превалявания на места.
– Твоят дядо е феодален старец – обажда се заплашително Симеончо Мънинкия. – Трябва да му вземем джобните парички.
От ъгъла долита гласче:
– Моят дядо е часовникар и разказва, че имало едно Точно време.
– А дядо ти плаща ли си патентният данък? – срязва го Симеончо. – И на него трябва да му вземем джобните парички.
– Ей, ама вие хич не умеете да разказвате приказки – намесва се добродушно Бочко, дъвчейки филия с мас. – Моят дядо ми разказваше приказката за Винету и четирийсетте разбойници.
– Стига с тая тройна, бе! – провиква се възмутено Сергейчо. – Все тя ви е виновна! Ако искаш да знаеш, твоя дядо са го напляскали по дупето защото щипел момиченцата. А моят Дядо, дето живее на Бузлуджа, ми разказваше приказката за Тиквата дето се правела на принцеса и искала да се вози в каляска. Ама конете станали на мишоци.
– Ти си мишок! – срязва го Бочко.
В нажежената атмосфера така и не става ясно кое от дечицата първо бръква в гърненцето си. Но само след миг из въздуха почват да хвърчат бойни отровни вещества. Канонадата е възторжена и свирепа.
Междувременно леля Цецка пак открехва вратата, поглежда и се усмихва с умиление. Колко са пораснали – досущ приличат на ония, дето всеки петък ги дават по телевизията!