ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА – ПОД СЪМНЕНИЕ

Наистина се радвам, че ви зададох въпроса за българските елементи. И най-вече, че не се ограничихте само с тях.
Григор е пределно прав. Имитацията на Толкин започва да се разклаща. Опитът да трансплантирам Професора върху себе си явно няма да успее докрай.
Първият признак беше споменаването как Бандобрас Тук вдигнал кон. Още не съм ровил в оригинала, но съм почти сигурен, че е преводаческа грешка.
И тук моя милост надига глава изпод Толкиновия плащ и казва: Да, но на мен ми харесва.
Само че… накъде тръгва обявеното начинание?
По-нататък нещата се задълбочават. Григор още веднъж е прав: Толкин не е мистик. Той навсякъде се придържа към най-строг реализъм. Сцената на пролетната поляна е написана в негов дух (надявам се), но мистицизмът е в повече – и това е пак дело на собствения ми характер.
А идват и по-трудни моменти. В момента съм изправен пред много сериозна дилема – майката на джуджето Рори (бих я нарекъл Укка).
Когато във втора част джуджетата тръгнат да се преселват в Сивите планини, нормално ще е с тях да тръгне и Укка. Но описването на женски образ – и то на джудже – неминуемо ще влезе в противоречие с традициите на Толкин, който избягва женските образи. От друга страна – мога да представя Рори като сирак, но ще стане прекалено. Галдо е сирак, Фродо от “Властелинът” – също.
(Ох, не ми се мисли как ще описвам бабата на Ам-гъл – същата оная, която той учил как се смучат яйца.)

Така или иначе ще продължавам както мога. Ще се радвам, ако успея да осъществя трансплантацията поне 80%.
И ще ви бъда благодарен за всички забележки, независимо дали ще ги приема или не.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

8 Responses to ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА – ПОД СЪМНЕНИЕ

Leave a Reply to Finarfin Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *