Привет, пишещи братя… или пък само любопитни към писането.
Ще се опитам да поведа един писателски уъркшоп. Всъщност думата е голяма, а залъкът за лапване – още по-голям. Но нека да опитаме, пък да видим какво ще стане.
Засега би ми било интересно да узная какво ще очаквате от уъркшопа. Ако не знаете – ще се опитам да го водя както аз си знам. И не очаквайте много. Все пак аз самият не съм нито Толстой, нито Макаренко.
🙂
narvi workshop
Just another WordPress site
Не знам защо, но винаги съм си мислил, че всеки инструктаж започва с вариация на думите: “Не пипай този, тази, тези, това…” 🙂 Т.е. преди да почне човек да се чуди “как се?”, да му се обясни ясно и разбираемо “как не се!”.
Може ли едно място за мен? 🙂
“Как не се” ще бъде отделна тема. И то не една. Това е към областта на стилистиката.
Като човек, който сега тепърва започва да пише /без да смятаме безбройните писания в тинейджърските времена преди 15 години/, ми се ще да открия допълнителен стимул да взема клавиатура и/или химикалка; да преоткрия себе си като писател – ще го бъде или не. Ясно е, че тези неща зависят най-вече от самата мен, но въпросът бе свързан с очаквания… 🙂
И аз искам… 🙂
Записвам се и аз 🙂
Похвална инициатива от страна на уважаваният от мен Любомир Николов. Дано да има време и нерви човека да споделя с нас не само приказките си, но и уменията които има.
Записвам се и аз 🙂 Пък дано си бъдем полезни взаимно.
Габо,
Точно това е целта. Както е казано: Ако ти имаш една ябълка и аз имам една ябълка – и да си ги разменим, пак оставаме с по една ябълка. Ако ти имаш една идея и аз имам една идея, като ги разменим, всеки от нас има по две идеи.
Нека подходим по-поетично 😉
Ако аз имам ракия,
а ти имаш туршия
и се обединим
(защо не и с приятели)
Ще имаме не само много идеи
но и спомен незабравим.
( а за приятните спомени, праводържачите все още не са се сетили да поискат пари )
Потвърждавам и моето записване, за което помолих одеве 🙂
Очакванията ми към уъркшопа са 1) да ме настройва за писане на художествена проза на регулярен принцип – току що застопорих блога си за нехудожествено писане точно с тази цел 2) да ми даде елементарни познания относно неща като развитие на герои и създаване на диалози и 3) да подобря изяществото на писмения си изказ, донякъде заемайки от стила-бижу на Любо (не ме е срам да го кажа, пък и личния ми стил на писане вече дължи нещичко на творбите и преводите му). За съжаление едва ли ще ми помогне за плачевния ми англоезичен разкол с пунктуацията, но затова има редактори.
Скритата ми надежда е, че следвайки съветите и задачите, които Люб дава, в рамките на 12-16 месеца ще сътворя и истински кратък роман – един от няколко сюжета, развиващи се в главата ми.
Страхотно, страхотно. 🙂
Аз пристигам с два често мъчещи ме въпроса:
1. Как пишем истории, които вълнуват – оставят траен спомен/чувство у читателите си? Как проверяваме какъв ефект са имали историите ни?
2. Как пишем разбираеми истории? Без да подценяваме интелигентността на читателите си (досаждайки им с очевидности) – но и без
да ги караме да гадаят твърде много?
… и обещанието да споделям каквито хитринки съм понаучил.
Искам само да кажа, че за мен, най-добрият курс за творческо писане, начин за подобряване на писането е, когато пишещите четат написаното от тях, а другите ги коментират – критикуват, анализират, казват какво са разбрали. Водещият майстор насочва как пишещите да постигнат желания ефект, реакция. 🙂 Честно казно си мечтая за такъв, реален курс.
Няколко неща, които мен лично много ме интересуват:
1) Съвети за писане края на нещо (било то разказ, роман, или нещо средно). „Срутват се скали и всички биват погребани под тях” не е много добър край (ако и да е подходящ в отделни случаи). „И заживели мирно и щастливо” е само малко по-добре (освен ако човек не пише приказка). Това да измисля добър край е второто най-трудно нещо за мен (първото е измислянето на подходящи имена, но за там има редица онлайн генератори на имена)
2) Съвети за писане на добро начало на разкази. При по-дълги произведения автора има малко повече време да заинтригува читателя, но при разказите ми се струва, че доброто начало е важно
3) И последно, но не по важност: Какво не бива да прави един автор. За някои неща, като например infodumping, научих докато четях някои забавни нещица (не уточнявам за да не правя реклама на чуждестранен сайт, който при това няма общо с темата на този блог).
Много ще се радвам да стане реалност този уоркшоп, всичко би ми било полезно, нямам кокретни въпроси, но имам конкретни очаквания – да има много писане, да се установи, това, което най-тежи в тесктовете ми като автор, да ме арзвие творчески, да ми докаже, че да пишеш не е безсмислено.
Звучи чудесно! И аз бих искал да се включа. Надявам се, че не съм закъснял прекалено много?
Борис,
Всеки е добре дошъл, когато и да дойде.
Ако изобщо се получи нещо, то ще е не от водещия, а от участниците!
Страхотна алтруистична идея!
Според мен най-разбираемо се споделят съвети, когато се коментира конкретен текст, при това не идеален. Иска ми се да има читателска група, в която хората да дават мнения за чуждите писания и да получават такива за своите. Ще боли, но си струва:)