Двете предишни упражнения имаха скрита цел.
Ако сте участвали в тях, опитайте се да сравните написаното. При свободно писане без твърдо поставена цел често се случва съзнанието да тръгне натам, накъдето го влече най-много.
Винаги е добре един автор да знае любимите си идеи и теми. Кога за да ги използва, кога за да не се увлича прекалено по тях.
За себе си например съм установил, че имам две основни любими теми – лабиринта и тоталитаризма. Вие знаете ли своите?
narvi workshop
Just another WordPress site
Мдаааа… определено полезно! 🙂
Принципно всеки автор си има своя литературен облик, и любимите идеи и теми са част от него. Какво ли ще стане, ако си купя поредната книга на Стивън Кинг и тя се окаже розово романче? Ще реша, че има някаква грешка, естествено… Но и да копаеш като автор в само една точка бързо омръзва на читателите. Може би е добре човек да успява да намира баланса между двете.
Не успях да направя второто упражнение (но ще гледам да го вместя в програмата днес или утре), но определно си знам любимите теми – хладни оръжия и магия :о)
От упражненията установих (пак), че свободният поток на мисълта ме затруднява повече от „преследването“ на конкретна линия, разрешаването на проблем, разнищването на ситуация. Може би защото съм предубеден към качеството на резултатите му (това го бях вкарал в „потока“ ми в упражнение 2, впрочем :D) – все ми се струва, че при него е лесно да се плъзгаш по повърхността, пак из тия любими твои теми, за които говори Любо, познати и уютни. А ако е така, ако пак ще се дъвчат стари кифли(чки), защо да хабя време, и мое, и на евентуалния читател?
(В момента описвам логическия си поток на тема „свободен поток“. Хич не твърдя, че съм прав в изводите. :D)
Любими теми имам, но не ща да ги издавам. 🙂 Иначе има риск да настроя читателите ми да търсят именно тях – вместо, както ми се иска на мен, да търсят себе си, докато ме четат.
(Търсенето на себе си тема ли е или подход? ;))
Трудно ми е да погледна на себе си отстрани, предубедена съм, изпълнена със симпатия към себе си:) Шаблонно, май едната ми любима тема ще да съм самата аз. Втората като че ли са смешните моменти – смешни за мен, отстрани не знам дали са – конфузните ситуации, нелогичните реакции. Взаимодействието на два или повече персонажа, които не се държат логично, определено са ми любопитни.
Всеки, който е взел писането насериозно и се старае да се подобрява непрекъснато, ще каже: по-добър съм отпреди, разширил съм кръгозора си от теми, сюжетите ми стават по-разчупени, езикът ми – по-оригинален и вече имам почерк.
Извън това ( 🙂 ) май залитам към битово полуусмихнати и неочаквани (това е според мен; иначе надали е точно така) истории.
Хмм, моите любими теми са дракони и магии, но не си личи 🙂
Към дамата, която твърди, че проявява интерес.
Ако наистина упражнението ви интересува, включете се пак – но без реклами, моля ви!