ЗА ВРЕМЕТО И МЯСТОТО

Ако сте от онези щастливци, които могат да пишат независимо от времето и мястото, недейте да четете това. Нямам на какво да ви науча и мога само да ви завиждам. Но ако сте като повечето пишещи братя, времето и мястото на писане имат огромно значение.
Необходимо ви е собствено място за писане. Най-добре собствена стая, разбира се, където няма да ви безпокоят и можете спокойно да останете насаме с мислите си. Ако ли не – поне кътче с бюро в някой ъгъл. Лично аз имам точно това, тъй като в апартамент от хол, спалня и кухня не мога да мечтая за отделен кабинет.
Бюрото определено е важно. Когато ми подариха една твърде грамадна мебел – 80х150 – първоначално изревах, че няма къде да го сложа. Но му намерих идеалното място до прозореца и сега съм доволен, че имам къде да наместя в творчески безпорядък компютъра, принтера, речниците, книгите и изобщо каквото си искам.
Впрочем мястото е относителна категория. Хемингуей например е обичал да пише в парижките кафенета. Истината е, че при определена нагласа човек може да бъде сам дори сред тълпите. И да пише. Изпробвах това например миналата година на Таласъмията – сложих си маса до входа на станцията, наместих отгоре вехтия лаптоп и писах твърде успешно, разменяйки по някоя приказка с минаващите.
А номера на Хемингуей съм пробвал в по-млади години. Пишех в кафенето на хотел “България”. И под секрет ще споделя, че дори ако писането не потръгне (а обикновено вървеше), това е идеален начин за привличане на млади момичета. Ужасно са любопитни като видят някой да пише в бележника. Не могат да устоят да не попитат. А като тръгне разговорът…
За времето. Най-добре е ако имате постоянството и дисциплината да си създадете стабилен график на писане. Дори да не ви върви точно по това време, все можете да се насилите поне за няколко реда. А както е казал народът, капка по капка вир става. Важно е близките ви да знаят, че това време е свещено и през него творите. За жалост не винаги е така и често влиза в действие принципът: Щом не ходиш на работа, значи можеш да свършиш еди какво си… и другото… и третото…
Но разбира се вдъхновението не се поддава на график. Ценната мисъл, дума или фраза може да ви хрумне по всяко време. Затова записвайте. Записвайте! Човешката памет е несигурна и ако не запишете нещо, после ще се тюхкате: Имах страхотна идея, а сега нещо не си я припомням, или поне не ми звучи толкова свежо, както в началото.
С тия няколко реда исках само да повдигна темата за обсъждане. Сигурен съм, че имате какво да добавите.
Имате думата.

4 thoughts on “ЗА ВРЕМЕТО И МЯСТОТО

  1. Много точни са нещата от по-горе. Многократно съм изпускал добра идея, защото не съм я записвал. Съпругата ми се погрижи вече във всяко сако да имам химикал, а voice recorder-ът на телефонът ми е на shortcut, та и това понякога помага. Да, изглежда малко малоумно да записваш изречение или фраза, докато чакаш на спирка на трамвай, но важното е, че работи.

    За времето: противно на клишетата за нощното писане, най-добре пиша сутрин. АКо вечерта или през нощта съм си нахвърлил някакви идеи, на сутринта задължително всичко се избистря с първото тройно кафе и на финала се оказвам с текст и усмивка. Но всеки си усеща кога и как да пише, а и мисля, че навикът трябва да се променя от време на време – да се разчупи рутината, за да влезе малко въздух…

  2. Много добре казано. Засягаш и въпроса за “ритуала”, но за него ще говорим отделно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>