ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ

Вчера се завърнах от Таласъмията. Три дни великолепно общуване с фенове на фантастиката и фентъзито сред хладната сянка на млада дъбова гора. Може ли да има нещо по-хубаво от това?
По една или друга причина не успях да изравня рекорда си от миналата Таласъмия, когато написах две приказки, поемата “Гъбиада” и началото на “Международна конференция”. Но и не се връщам с празни ръце. Хрумна ми идеята за едно малко разказче, което озаглавих “Ямата” и което ще довърша в най-близко време. Когато го пусна в блога си и го прочетете, със сигурност ще се съгласите, че е от ония, за които най-важна е именно идеята.
Точно за това искам да си поговорим сега. Идеята нямаше да ми хрумне, ако не беше общуването с приятели.
Според мен няма по-мощен творчески стимул от беседата с близък по дух приятел. В хода на разговора се раждат куп идеи – много от тях неточни или неподходящи, но някои са блестящи и оригинални. Вярвам, че така се е родило гениалното творчество на братя Стругацки.
Лично аз съм срещал в живота си двама души, надарени с рядката способност да вдъхновяват – Наско Славов и Григор Гачев. За Григор е достатъчно да кажа, че имаше решаващ принос за една от най-харесваните книги-игри – “Гримоар”, както и за включениата в нея новела “Бонанза”.
Мисля си, че един от начините за действие на този уъркшоп може да бъде именно съвместната работа над една идея. Опитах нещо подобно в другия си блог с темата “Брейнсторм-предизвикателство”. Ако не сте я чели, погледнете я (в архива от декември 2011) и ще видите как множеството различни гледни точки пораждат и различни пътища за развитие на една идея.
Затова искам да ви попитам: смятате ли, че би било добре да изпробваме този метод за творчески упражнения?

2 thoughts on “ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>