Признавам, активността ви ме изненада. Не очаквах толкова сериозна и майсторска намеса в темата. От написаното дотук спокойно може да се сглоби уводът на историята.
Но по принцип бързото писане винаги оставя място за допълнително излъскване. Бих искал отново да прочетете различните варианти и да откриете местата за усъвършенстване.
Например характерът на Нанси. Според всички свидетелства тя е типична “кучка”, пред която треперели политиците и персоналът на Белия дом. Намесвала се е много активно в политиката. И същевременно дълбоко е обичала Роналд. И двамата твърдят, че не помнят някога да са се скарвали сериозно, макар че са имали спречквания.
Но ми се струва, че в този образ на Нанси е пропусната една черта – освен страшилище за подчинените, тя би трябвало да владее и умението да ги насърчава, да печели тяхната привързаност.
Една такава Нанси със сигурност би си помислила, че ще изхвърли Долорес като парцал, ако се е пошегувала. И в същото време би намерила някоя добра дума за момичето и човека от охраната.
Това е само един пример за местата, където може да се задълбае.
narvi workshop
Just another WordPress site
Къде да оставяме преработените пасажи: тук или под предишния пост?
ПП: Преди да натрупаме малко повече увереност в себе си и във визите си за екста, трудно някой ще се развихри, критикувайки или окуражавайки. 🙂
Ох, извинявам се за изядените букви в послеписа. 🙁
Може би ще е най-добре всичко свързано с предишната тема да бъде към нея. Но не пречи да се пуска и тук.
Колкото до дискусиите и критиките – повтарям каквото бях казал по-рано: всички сте длъжни да вярвате, че пишете чудесно. Дори да не е така, всички успехи идват от самочувствие и нищо не се получава от липсата му.
Приемете, че тук сте като в уютна квартална кръчма на две-три питиета. Хвалете, спорете, критикувайте, стига да не излизате от рамките на добрия тон. И… не се обиждайте, ако някой ви критикува. Мисля, че тук нямаме нито един зложелател. А ако се появи, ще изхвръкне веднъж завинаги.
Дано не бъда приета за зложелател:), първо щях да започна да обяснявам какво е болен от Алцхаймер. Но после помислих и – изобщо не бих използвала известни личности и имената им. Според мен това ще попречи на читателя да се идентифицира с героя, както и да съпреживява с него. Освен това ще те ограничи в изграждането и на характерите, и на историята. Пак можеш да разкажеш същото – но с измислени персонажи. Каква е ползата от Нанси и Роналд?