РАЗГОВОР В МЕЖДУЧАСИЕТО

Признавам, активността ви ме изненада. Не очаквах толкова сериозна и майсторска намеса в темата. От написаното дотук спокойно може да се сглоби уводът на историята.
Но по принцип бързото писане винаги оставя място за допълнително излъскване. Бих искал отново да прочетете различните варианти и да откриете местата за усъвършенстване.
Например характерът на Нанси. Според всички свидетелства тя е типична “кучка”, пред която треперели политиците и персоналът на Белия дом. Намесвала се е много активно в политиката. И същевременно дълбоко е обичала Роналд. И двамата твърдят, че не помнят някога да са се скарвали сериозно, макар че са имали спречквания.
Но ми се струва, че в този образ на Нанси е пропусната една черта – освен страшилище за подчинените, тя би трябвало да владее и умението да ги насърчава, да печели тяхната привързаност.
Една такава Нанси със сигурност би си помислила, че ще изхвърли Долорес като парцал, ако се е пошегувала. И в същото време би намерила някоя добра дума за момичето и човека от охраната.
Това е само един пример за местата, където може да се задълбае.

4 thoughts on “РАЗГОВОР В МЕЖДУЧАСИЕТО

  1. Къде да оставяме преработените пасажи: тук или под предишния пост?
    ПП: Преди да натрупаме малко повече увереност в себе си и във визите си за екста, трудно някой ще се развихри, критикувайки или окуражавайки. :)

  2. Може би ще е най-добре всичко свързано с предишната тема да бъде към нея. Но не пречи да се пуска и тук.
    Колкото до дискусиите и критиките – повтарям каквото бях казал по-рано: всички сте длъжни да вярвате, че пишете чудесно. Дори да не е така, всички успехи идват от самочувствие и нищо не се получава от липсата му.
    Приемете, че тук сте като в уютна квартална кръчма на две-три питиета. Хвалете, спорете, критикувайте, стига да не излизате от рамките на добрия тон. И… не се обиждайте, ако някой ви критикува. Мисля, че тук нямаме нито един зложелател. А ако се появи, ще изхвръкне веднъж завинаги.

  3. Дано не бъда приета за зложелател:), първо щях да започна да обяснявам какво е болен от Алцхаймер. Но после помислих и – изобщо не бих използвала известни личности и имената им. Според мен това ще попречи на читателя да се идентифицира с героя, както и да съпреживява с него. Освен това ще те ограничи в изграждането и на характерите, и на историята. Пак можеш да разкажеш същото – но с измислени персонажи. Каква е ползата от Нанси и Роналд?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>