Мълвата твърди, че Молиер имал един девиз: “Взимам си моето, където и да го намеря”. Звучи нахално, но е чистата истина. В днешно време всички идеи вече са пробвани по един или друг начин, нови се появяват безкрайно рядко и сюжетите на едно или друго произведение много често са повлияни от нещо видяно или прочетено. (Именно затова съм категорично против феодалния монополизъм на АКТА.)
Мога да посоча примери от собственото си писане: идеята за “Къртицата” бе породена от една рецензия за “Светът на не-А”; корените на “Червей под есенен вятър” са в един разказ на Лем за пилота Пиркс; за “Елесар” просто няма какво да говорим; книгите-игри не са мое изобретение, а в “Каджанга” взех много от френския фантастичен роман “Песента на астронавтите”.
Повтарям, почти всяка привидно нова идея най-често се оказва заимствана съзнателно или подсъзнателно. И не бива да се боите от това. Силата на едно произведение не е толкова в идеята, колкото в майсторството, с което ще я развиете, в новия поглед, в умението да създадете живи образи – в начина, по който ще я излъскате, за да засияе с цялото си богатство.
Та нима “Престъпление и наказание” не използва една безкрайно позната идея? Но майсторството на Достоевски превръща баналната идея в творба, заела място на върха на световната култура. Подобни примери могат да се посочат безброй.
Пишете и се вълнувайте само за едно: да постигнете най-доброто със суровия начален материал.
Но не такъв е проблемът, пред който се изправям днес. Проблемът ми е с вас – мои приятели, макар и задочни. Видях колко умело и разностранно можете да разработите една идея. И признавам, малко се стреснах. Имам ли право да използвам написаното от вас? Ако отговорът е “не”, става сложно. Защото миналото упражнение покри повечето възможни пътища за развитие на идеята и би трябвало да търся нови. Това със сигурност ще ме затрудни. В такъв случай бих предпочел да зарежем “Архивът Пандора” и да ви предложа някой друг от многото сюжети, които едва ли някога ще напиша.
А ако отговорът е “да”, то мога да ви обещая само едно – ако книгата излезе, ще изкажа в нея благодарност на всеки от вас.
Е, да продължаваме ли, или да сменим темата?
narvi workshop
Just another WordPress site
Аз съм за това да продължиш.
1. Не изпитвам собственически чувства към идеите.
2. Самото писане и мислене са забавни и вдъхновяващи.
3. Нямам правото, идеите и потенциала аз сам да довърша идеята, а би било тъпо да спъвам другиго.
4. Бих се радвал, ако дори с малко подпомогна създаването на нещо красиво.
5. Щеславен съм и перспективата за благодарност ме блазни безумно. 🙂
Да, разбира се, и да, продължаваме. По-скоро аз се чудех дали ние следва да импровизираме върху твоя роман — в крайна сметка, ти знаеш какви трябва да бъдат героите, ние само гадаем. Добавянето на не/правдоподобни детайли обаче е стимулиращо упражнение, не ще и дума.
Маркуча,
Много си прав. Непознаването на целия замисъл дава изненадващи варианти. А неподходящото винаги може да отпадне.
И както казваш, все пак най-важно тук е самото упражнение.
Има ли нужда да отговарям? 🙂
Григоре, за теб няма смисъл да говорим. Но ти си човек извън всички възможни стандарти. 🙂
Изключителни ми е интересно какво ще се случи с “Архивът..”
и въпреки изключително малкото ми участие ми се иска да продължи…
За мен ще е голяма чест ако нещо намерите за използваемо от това което съм написала!
@gost Я виж ти, имало и други с небивала душевна красота ;D
Гледам интересни неща се случват тук, докато се разсейвам…:)
Пресли, просто не се разсейвай с други неща. 😛
Понякога разсейването е хубаво нещо, прекаленото съсредоточавене води до халюцинации.
Между другото по въпроса за използването на чужди идеи и разни там реминисценции: За мен е въпрос на чест да знам, че дори малката глупост, която съм написала се е родила в моята глава. Ако използвам чужди идеи задължително ще посоча това или ще напиша, че творбата е в съавторство. Друг е въпроса, ако нещо ме е вдъхновило и съм го използвала, за да създам друго. Напр. много ми хареса в “Момиче на пружина” как автора е използвал Чеширския котарак от Алиса за нещо съвсем ново – това е истинското вземане на своето, когато влагаш нещо ново СВОЕ, надграждаш върху вече създаденото.
Поздрави, Преслава 🙂
Кой говори за прекаляване?! Но пък прекаляването е добър начин да пестиш от гъби. 🙂
За идеите съм абсолютно съгласен.
При мен е : Получавам си моето, където и да ми се даде…
Пишейки тук презумцията ми е, че можеш да разполагаш с написаното както намериш за добре.
Нещо съм позакъснял с отговора тук, а и мислех че се подразбира, но ето и формално: съгласен съм написаното от мен в този блог да бъде използвано от Любо.