Предупреждавам: заминавам за 10 дни на почивка в Гърция. Ще гледам и оттам да се включвам (да живее мрежата!).
Ето и новата задача.
Основен герой от “Архивът Пандора” е Дейвид Хюм – цигулар, ирландец, най-младият музикант от оркестъра на “Титаник”… и безсмъртен. Много години по-късно станал известен под името Елвис Пресли, преди да организира собственото си погребение и пак да изчезне в сянка.
След потъването на “Титаник” е изпаднал в кома в ледената вода. Прибран като труп, свестил се в трюма на “Карпатия”, сменил дрехите и документите си с тези на друг труп и сред хаоса успял да остане незабелязан до слизането в Ню Йорк.
В писателските семинари има една задължителна задача: описание на сън. Затова ви предлагам да изпробвате тази тема: днешният Хюм (под съвсем друго име, разбира се) сънува потъването на “Титаник”. Можете по желание да прибавите други подробности, например Градското казино в София (днес изложбена зала), където оркестърът на “Титаник” е свирил няколко седмици, точно преди да бъде поканен на кораба. Или примерно подробности от живота му като Елвис. Но потъването е основна тема.
Успех!

———————-

Уфффф! Пропуснах най-важното. Дотогава Хюм не знае, че е безсмъртен. Необикновената си способност е придобил именно в София, но не е забелязал нищо особено, освен може би, че дребните му рани и драскотини заздравяват необичайно бързо – ако на млади години човек изобщо обръща внимание на това.

Мълвата твърди, че Молиер имал един девиз: “Взимам си моето, където и да го намеря”. Звучи нахално, но е чистата истина. В днешно време всички идеи вече са пробвани по един или друг начин, нови се появяват безкрайно рядко и сюжетите на едно или друго произведение много често са повлияни от нещо видяно или прочетено. (Именно затова съм категорично против феодалния монополизъм на АКТА.)
Мога да посоча примери от собственото си писане: идеята за “Къртицата” бе породена от една рецензия за “Светът на не-А”; корените на “Червей под есенен вятър” са в един разказ на Лем за пилота Пиркс; за “Елесар” просто няма какво да говорим; книгите-игри не са мое изобретение, а в “Каджанга” взех много от френския фантастичен роман “Песента на астронавтите”.
Повтарям, почти всяка привидно нова идея най-често се оказва заимствана съзнателно или подсъзнателно. И не бива да се боите от това. Силата на едно произведение не е толкова в идеята, колкото в майсторството, с което ще я развиете, в новия поглед, в умението да създадете живи образи – в начина, по който ще я излъскате, за да засияе с цялото си богатство.
Та нима “Престъпление и наказание” не използва една безкрайно позната идея? Но майсторството на Достоевски превръща баналната идея в творба, заела място на върха на световната култура. Подобни примери могат да се посочат безброй.
Пишете и се вълнувайте само за едно: да постигнете най-доброто със суровия начален материал.
Но не такъв е проблемът, пред който се изправям днес. Проблемът ми е с вас – мои приятели, макар и задочни. Видях колко умело и разностранно можете да разработите една идея. И признавам, малко се стреснах. Имам ли право да използвам написаното от вас? Ако отговорът е “не”, става сложно. Защото миналото упражнение покри повечето възможни пътища за развитие на идеята и би трябвало да търся нови. Това със сигурност ще ме затрудни. В такъв случай бих предпочел да зарежем “Архивът Пандора” и да ви предложа някой друг от многото сюжети, които едва ли някога ще напиша.
А ако отговорът е “да”, то мога да ви обещая само едно – ако книгата излезе, ще изкажа в нея благодарност на всеки от вас.
Е, да продължаваме ли, или да сменим темата?

Признавам, активността ви ме изненада. Не очаквах толкова сериозна и майсторска намеса в темата. От написаното дотук спокойно може да се сглоби уводът на историята.
Но по принцип бързото писане винаги оставя място за допълнително излъскване. Бих искал отново да прочетете различните варианти и да откриете местата за усъвършенстване.
Например характерът на Нанси. Според всички свидетелства тя е типична “кучка”, пред която треперели политиците и персоналът на Белия дом. Намесвала се е много активно в политиката. И същевременно дълбоко е обичала Роналд. И двамата твърдят, че не помнят някога да са се скарвали сериозно, макар че са имали спречквания.
Но ми се струва, че в този образ на Нанси е пропусната една черта – освен страшилище за подчинените, тя би трябвало да владее и умението да ги насърчава, да печели тяхната привързаност.
Една такава Нанси със сигурност би си помислила, че ще изхвърли Долорес като парцал, ако се е пошегувала. И в същото време би намерила някоя добра дума за момичето и човека от охраната.
Това е само един пример за местата, където може да се задълбае.

Да започваме в камерен състав.
И тъй, пролог на “Архивът Пандора”.
Дата: 1 юли 2004 година. Няколко дни преди смъртта на Роналд Рейган.
Място: домът на семейство Рейган в Бел Еър, Лос Анджелис.
Привечер.
Нанси Рейган мрачно си пие коктейла на верандата. Горе в спалнята на втория етаж бавно умира човекът, когото цял живот е обичала повече от себе си. Един велик мъж, превърнат от болестта на Алцхаймер в безмозъчно растение.
Човекът от тайните служби е излязъл на моравата да подиша чист въздух, но по навик се озърта наоколо.
Внезапно на верандата дотичва болногледачката (аз бих я направил латиноамериканка). Пребледняла е.
– Госпожо, той говори!
Нанси изпуска коктейла и се изправя с омекнали крака.
– Какво каза?
– Иска телефон.
Потресена, Нанси се втурва нагоре. Нахълтва в спалнята и го вижда да седи в леглото – измършавял като скелет, но със смислен поглед в очите.
– Рони! Какво става? С кого искаш да говориш?
– С Елвис.
Ударът е жесток.
– Дай му телефон, Долорес – казва Нанси и излиза от стаята, за да не се разплаче.
По някое време Долорес излиза на верандата.
– Знаете ли, госпожо, той сякаш наистина говореше с Елвис…
Късно вечерта Нанси влиза в спалнята на Роналд и го заварва буден.
– Ела, Нанси – казва той. – Седни до мен. Знам, много те измъчих, но всичко ще се оправи. Повярвай ми, предстоят ни още много щастливи години. Само трябва да вярваш в мен. На всяка цена… Помниш ли “Казабланка”? Тя ще ни спаси. Ех, не трябваше да ме заменят с онова тъпо джудже Богарт. Аз щях да го кажа сто пъти по-добре от него: “Върни се в България”. Нали, Нанси? А сега прегърни ме… Много съм уморен, Нанси… Но “Казабланка” ще ни спаси…

Добре.
Виждам, че интересът понамаля, но вината за това е преди всичко моя. Надявам се отново да привлечем съмишленици, когато подхванем работата сериозно.
И тъй, идеята е да подхванем съвместно една тема. Лично аз бих предложил темата, която се каня да разработя и превърна в роман – както казах вече, разглеждана в другия ми блог под заглавие “Брейнсторм предизвикателство”.
Проблемът е следният: тъй като смятам сериозно да напиша на тази тема роман със заглавие “Архивът Пандора”, то бих ли могъл да използвам и резултатите от тукашните упражнения? Разбира се, всеки би имал право да заяви: участвам в упражненията, но не желая написаното от мен да бъде използвано другаде. Или напротив, да каже: охотно предоставям написаното за широка употреба.
А ако подобен вариант не ви устройва, готов съм с удоволствие да приема предложена от някого от вас тема и най-усърдно да помагам за нейното реализиране.
Е?
Да започваме ли с “Архивът Пандора”?