книжна трапеза

Веднъж Безебарят си копал лозето (на Габровски).
Минал Дуписарят, видял това и го нахокал:
– Пак си се захванал със земята, гиди ксенофоб с ксенофобина! Чакай аз да ти тегля един катарзис.
– Недей, бе бате, аз вече ще слушам! – уплашил се Безебарят.
– Ха така! Ха така! – обадил се Хатакистът.
(Из “Приказки за Безебари, Дуписари и други твари”

Както ходех на протест
ме набараха онез
и ми викат: “Герберасти,
вий осрахте всички храсти!”.
Обяснявам чинно аз,
че не съм пристъпвал в храст,
ала кой ли да ме чуй?
Викат: “Знаем, ти си Х. У. И.”
Ми добре тогаз – у нас
ще си протестирам аз.
Хем е топло, хем е кеф,
хем наблизо и кенеф.