Category Archives: Елесар

Глава десета Ментаколиндо Истарива Не съм умрял, бе следващата му смаяна мисъл само минута по-късно, когато усети лек хладен полъх и разбра, че Кирдан го носи надолу по стръмни каменни стъпала. Редките тесни прозорчета в стената разсейваха сенките достатъчно, за … Continue reading →

Глава девета Палантирът от Амон Сул След последните думи на разказа в кабинета се възцари дълга тягостна тишина. И двамата събеседници гледаха унесено към мъгливия хоризонт, сякаш очакваха всеки момент иззад дъждовната завеса да изплува ладия с раздрани от бурите … Continue reading →

Глава осма Кралица Берутиел Из стаята се разливаше мека сивкава светлина и отначало Галдо помисли, че все още е ранно утро. Но когато извърна глава към прозореца видя навън тих дъждовен ден. Ниски раздърпани облаци пълзяха по небосвода на запад, … Continue reading →

Глава седма Кулата на покоя През премрежените клепачи на Галдо се процеждаше мека червеникава светлина. Той бавно отвори очи и видя пред себе си широк кристален прозорец, отвъд който слънцето залязваше над равната шир на морето. Гледката излъчваше тъй безметежно … Continue reading →

Предлагам ви още един откъс от втора част на “Елесар”. Не ми се сърдете – работата е ужасно бавна. А илюстрацията, разбира се, е на Петър Станимиров. Перуникови поля се разстилаха пред тях като безбрежно бледолилаво море, над което в … Continue reading →

За жалост с шеста глава свършва чистият текст на “Елесар или Вестоносецът на Истарите”. Засега разполагам само с чернови и отделни епизоди от продължението. За утеха ви предлагам един доста дълъг откъс от втора част. Той започва с разговор между … Continue reading →

Глава шеста Черни твари край Бялата кула Цели две седмици в началото на април минаха за Галдо като насън. Всяка сутрин той ставаше, закусваше, помагаше на Арвиболд в сортирането на пратките, обикаляше по Белите ридове да разнася писма, понякога отскачаше … Continue reading →

Глава пета Спомен за зеленики и кръв На сутринта Галдо се събуди от тих шум, долитащ откъм голямата зала. След като се наплиска с вода, той излезе от стаичката и завари край масата няколко джуджета да човъркат унило из чиниите … Continue reading →

Глава четвърта За последствията от една кръчмарска свада Открай време пролетният панаир на Ширна ливада в Голям Дълбалник беше шумен, многолюден и очакван с нетърпение празник. Не само заради безбройните сергии с всевъзможни стоки и лакомства, или заради забавленията, въртележките … Continue reading →

Глава трета Бар-ен-Хазад И отново го събуди меко зелено сияние. Беше съвсем тихо и го обгръщаше безметежен покой. Все още унесен в полудрямка, Галдо лениво се зачуди дали елфите са си тръгнали, или още са тук, на полянката. Искаше му … Continue reading →