книжна трапеза

На снощните протести живата картина по Южен Дьолакроа имаше изключителен успех. Както и благодарственото шествие пред френското посолство.
Като гледах тази сутрин нашите и международните отзиви, хрумна ми, че би било великолепно тази вечер площадите да се огласят със звуците на Марсилезата – нашият поздрав за националния празник на Франция.
За жалост нямам Фейсбук. Бих се радвал, ако някой прочете това и подхвърли предложението на организаторите на протеста.

Пристигам на площада за поредния протест. Рано е и все още има сравнително малко хора.
До бордюра виждам застанал човек. До него – черен найлонов чувал. На чувала лист с отпечатан на принтер надпис: Пресен геврек.
Стоя, мигам и се мъча да осъзная политическия смисъл на посланието.
А после си казвам: Прав беше бай Ганьо, на маймуни ни обърнахте, маскари с маскари!

Имало някога мъничък миш,
той се наричал Станиш.
Гризкал си сиренце, гризкал хайвер,
за предпочитане чер.

Раснал Станишът, пораснал и днес
се обявил за ПЕС.
Почнал усърдно и често да зяпа –
искал Европа да лапа.

Имало някога мъничък миш,
той се наричал Станиш.
Мислел ни, мислел ни той за овце,
ала ще гризка дръвце!