книжна трапеза

Човек може да има разни портрети. Например такъв:

Но наскоро с изненада открих, че в този блог правя един своеобразен автопортрет – портрет на времето преди 54 години, когато въображението ми се разпали от комиксите, които сега споделям с вас. Мога само да бъда благодарен на онези някогашни автори и художници, които са ми дали толкова много. Не знам какво впечатление оставят у вас, но за мен тия комикси са като връщане към първата любов. Помня отлично първия брой на Vaillant, който братята ми донесоха у дома. Ето го:

Ако и вие харесвате тия истории, ще се радвам да споделите с мен. Защото от опит съм се убедил, че от всички духовни удоволствия най-голямо е споделеното…