ЮЗЮКЛЕРИН ЕФЕНДИСИ

Неотдавна посетих за пръв път Истанбул. Специално за фестивала на лалетата в парка Емирган, който е невероятна гледка и снимката, която ви предлагам, е само бледо отражение на действителността.

Много неща бих могъл да ви разкажа за този огромен и впечатляващ град. Но засега ще се огранича само с едно…
Близо до трескавото гъмжило на Капалъ чарши открих едно съвсем различно кътче – зелено, сенчесто и спокойно.

Това беше пазарът на букинистите – истинско място за отмора сред задъханото истанбулско ежедневие. Загледах се по щандовете и открих… ето това:

Не издържах – изкуших се и купих книгата, за да видя как звучи Толкин на турски. Разбира се, доколкото ми позволяват оскъдните познания за този език.
И открих, че имало някога един бай Билбо Бегинс, който живеел в градчето Хобиткьой, в дупка, наречена Чъкън Чъкмазъ и дружал с Великия вълшебник (Буюк буюджу) Гандалф.
При едно свое предишно приключение бай Билбо намерил вълшебния пръстен на Ам-гъл, който бил възмутен от факта и викал подир него: “Хърсъс! Хърсъс Бегинс!”
Имената на героите често са твърде забавни. Лично в моята класация на първо място засега стои Златоронка – Алтънйемиш (“Алтънйемиш, гюзел ханъм”, както прочувствено се обръща към нея Фродо). Изкефи ме и господин Подхълмов – Тепедиби ефенди.
А ето и още някои от имената:
Старика – Бабалък
Бренди-палат – Бренди конак
Бързоход – Йолгезер
Шишко Болгер – Томбиш Толук
Пиволей Мажирепей – Арпадам Каймакпюрюзю
Засега – толкова. Като задълбая в книгата, може да ви предложа и още забавни моменти…