НАЙ-ВЪЛШЕБНИЯТ ДАР

НАЙ-ВЪЛШЕБНИЯТ ДАР
Тайландска приказка

Много, много отдавна премъдрият Буда бродел по света и веднъж на един кръстопът срещнал трима дрипави просяци. Съжалил ги и рекъл:
- Кажете ми по едно свое желание. Обещавам да го изпълня.
Първият просяк отвърнал:
- О, Буда, гладът е най-страшното нещо на този свят. Искам да ми дадеш огромен хамбар с ориз – толкова много, че до края на живота си вече да не позная глада.
Буда изпълнил молбата му. Ала скоро дошъл дъждовният сезон. Налетял страшен тайфун, разрушил хамбара и разпилял половината зърно. А каквото останало, било нападнато от скакалци, плъхове и червеи. Преди да мине и половин година, гладният просяк отново стоял на кръстопътя с празна паничка в ръцете.
Вторият просяк помолил:
- Дай ми сандък със злато, повелителю. Богатството спасява и от глад, и от всички други беди.
Буда изпълнил и неговата молба. Просякът си купил нови дрехи, голяма къща и заживял честито. Но в една тъмна нощ разбойници нахлули в дома му, пребили го почти до смърт и отнесли златото. Скоро и този просяк застанал на кръстопътя до своя събрат с празна паничка в ръцете.
Третият просяк казал:
- О, премъдри, моля те за едно: дай ми храна за ума и богатство за душата.
Тогава Буда му подарил приказките.
Просякът продължил да живее все тъй бедно, ала приказките го утешавали, когато бил гладен, топлели го в студените нощи и го учели да вярва, че утрешният ден ще е по-добър от днешния. Захвърлил паничката някогашният просяк, хванал се на работа и с усърден труд малко по малко се сдобил с хамбар с ориз – не огромен, но достатъчен за него и неговото семейство. А в дома му се появило и скромно ковчеже с малко злато за черни дни.
Но не ковчежето било най-скъпото наследство, което оставил на децата си, когато напуснал този свят, а дарът на Буда – приказките. Те и до ден днешен помагат на хората, утешават ги в тежък час и ги веселят в слънчеви дни.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Приказки. Bookmark the permalink.

7 Responses to НАЙ-ВЪЛШЕБНИЯТ ДАР

  1. lilia says:

    Така ли е.Сега са приказките.А после…

  2. Иван says:

    Добра е, искам още :)

  3. Григор says:

    О-ще! О-ще! :-)

    (А какво стана с Галдо? Още ли си е все там, горкият? :-) )

  4. Lubo says:

    Галдо е в кабинета на Кирдан в Кулатана покоя. Разглежда книги.

  5. Ани says:

    Навярно си потомък на третия вид, защото определено владееш дара да разказваш… Чудесно е, че отново пишеш! :-)

  6. Григор says:

    Не му ли доскуча вече на Галдо разглеждането на книги? :-)

  7. читатель says:

    Приказките са храната за душата ни. Без душа сме загубени.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>