Обикновено избягвам тук да се занимавам с политика. Мръсна работа е, а понякога и просто жалка… Смешно ми стана, когато точно в деня преди изборите всички медии прогърмяха, че въоръжен нападател се вмъкнал в дома на носталгично симпатичния ми, но вече не твърде уважаван Костов. Още по-смешна беше историята как на някакъв провинциален кандидат-депутат му сложили ВЪРХУ капака на колата бомба (вероятно за да се забележи по-лесно).
Но случаят с прословутите 350 хиляди бюлетини не е смешен, а зловещ.
В блога си Григор Гачев задава редица въпроси:
Присъединявам се изцяло към тях, а тук ще изложа от свое име част от тях:
1. Защо прокуратурата, обикновено сдържана и предпазлива, оповести всички медии въз основа на един първоначален, все още непотвърден оглед?
2. Защо бе вдигнат шум, вместо да се организира акция за откриване на организаторите на заговора за фалшифициране на изборите – ако, разбира се, изобщо е имало такъв заговор? Нима подобни действия не са равносилни на саботаж на разследването, укривателство и съучастничество?
3. Колко са на брой в действителност въпросните бюлетини? Как изглеждат? Къде е технологичният брак?
4. По каква схема биха могли да се фалшифицират изборите, след като всички желаещи могат да разполагат с първичните протоколи от СИК? На този въпрос настоявам най-много. Доколкото си спомням, професор Мишо Константинов предлагаше 5000 лева на онзи, който му обясни, но в отговор получи само ругатни и любимото на социалистите съкращение от Пернишки Университет за ТелеКомуникации и Архитектура (не знам защо, но мед им капе на сърцето като го напишат).
Защо държа да получа отговор?
Защото уродливата политическа система, зачената в грях преди 24 години, вече напълно прогни и се разпада. Отначало тя действаше подмолно, чрез подкупи, шантаж, задкулисни пазарлъци и морален геноцид над всеки, който се опита да попречи на заговора. В последното бе постигнат пълен успех – честните хора бяха пропъдени от политиката; малцината опитващи да сторят нещо са обявени за луди.
Системата гние и се разпада в смърдяща гангрена. Но гангрената убива безотказно, ако не бъде лекувана. Ако се наложи – дори чрез ампутация.
Всички използвани досега методи не дадоха резултат. Властта се изплъзва от ръцете на кукловодите. Те ще се опитват някак да скърпват положението, но резултатите ще бъдат мизерни. И затова все по-често и по-често ще прибягват към груби нарушения на законите – каквото предполагам, че беше акцията “350 хиляди бюлетини”.
Размине ли им се, ще направят следващата крачка, която вече ще струва човешки животи. Сигурен съм. За тях човешкият живот няма стойност, особено ако на другото блюдо на везните тежи лелеяната власт. Лозунгът “с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем”, все още виси като дамоклев меч над страната.
И за да не се пролее тази кръв – чакам отговор на въпросите.
One Response to ВЪПРОСИ НА СЪВЕСТТА