КАК НАДИ ВИДЯЛА СВЕТА ОТВИСОКО

КАК НАДИ ВИДЯЛА СВЕТА ОТВИСОКО

Имало някога насред гората едно високо-високо дърво, а на него живеела малката гъсеница Нади. Тя много обичала зеления цвят и затова винаги носела зелена рокличка на жълти петна. Много обичала и да чете книжки за далечни страни, и мечтаела един ден да види света отвисоко.
- Хе! – смеели й се другите гъсеници. – Ще видиш света, ама друг път! Я си налягай парцалите и стой където ти е мястото.
- Не – отговаряла упорито Нади. – Щом съм решила, непременно ще го направя.
И ето че един ден тя си облякла зелената рокличка, сложила в раничката си два сандвича и шише ябълков сок, и запълзяла право нагоре.
Ала дървото било високо, а Нади съвсем мъничка. Пътят нагоре сякаш нямал край. Свечерило се, изгряла луната, а тя още не се била изкачила и до половината.
- Нищо – рекла си Нади. – Да се наспя сега, а утре рано ще продължа с нови сили.
Изплела си набързо един пашкул, закачила си рокличката на близкото клонче и легнала да спи.
Но когато се съмнало, очаквала я беда – хубавата й рокличка била изчезнала.


Възмутена до дъното на душата си, малката гъсеница хукнала към дома на Горското старче, което отговаряло за реда в гората. То я изслушало и поклатило глава.
- Знам аз кой върши тези пакости. Това е работа на Крадливите паяци!
Викнало паяците, притиснало ги здравата и те накрая признали.
- Ами… то… вярно, че ние бяхме.
- Веднага да си й върнете рокличката! – наредило строго Горското старче.
- Ама ние я продадохме – рекли Крадливите паяци.
- Тогава ще й я платите! – викнало старчето.
- Не моем, бате – жално отвърнали паяците. – Пропихме парите.
Старчето ги натирило, после се обърнало към Нади и разперило ръце.
- Нали видя, скъпа, с нищо не мога да ти помогна.
- Как? – разлютила се Нади. – Това ли ти е правдата? Това ли ти е редът в гората? Щом не можеш да излезеш наглава с Крадливите паяци, няма да мръдна оттук, докато не ми възмездиш загубата по някакъв начин.
А в гората Нади се славела като голям инат. Огледало я старчето, разбрало, че няма да отстъпи от своето, въздъхнало и рекло:
- Е, добре. Влез в килера, там държа разни хубави неща за горските животинки. Вземи каквото ти се хареса и да забравим за грозната случка.
Освен упорита, Нади била и страшно любопитна. Шмугнала се веднага в килера, а той бил пълен с какво ли не – пъстри боички, рунтави кожи, дълги опашки, шарени пера, шапки, обувки и дрешки за малки и големи животинки…
Разровила се Нади и в дъното на килера открила чифт блестящи крилца от зелен муселин.
- Ето – рекла. – Това ще взема.
- Това ли? – смаяло се Горското старче. – Ама тия крилца не са за теб. Те са за пеперудите – да хвърчат!
- Че аз да не съм на гроб камък? – сопнала се Нади. – И аз ще хвърча!
Речено-сторено! Надянала крилцата и излетяла нагоре в небето – да види света отвисоко.
А там, над върхарите на дървото, се реел рояк пеперуди. Видели я те и попитали:
- Коя си ти, непозната хубавице?
- Аз съм гъсеницата Нади – отговорила тя.
- Не може да бъде! – провикнали се пеперудите в един глас. – Гъсениците не летят!
- Тъй си мислите вие, защото ви е дадено наготово – рекла Нади. – Но от мен да го знаете: ако силно желаеш нещо и ако си упорит, няма невъзможни неща.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Приказки. Bookmark the permalink.

One Response to КАК НАДИ ВИДЯЛА СВЕТА ОТВИСОКО

  1. Григор says:

    Ей такива приказки трябват на децата, според мен. Да ги учат не да бъдат мутри / мутреси / подобни, а хора.

    И че крилете могат да са и по-хубаво нещо от джиповете.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>