СМИРЕНИЕТО НА ЛУЦИФЕР

“Време ви е вече, обаче, да се събудите и да осъзнаете какво ви се случи. Знам, че ви е трудно. Защото нямате такъв опит, с който да сравните. Тази част на баира – пътят надолу – ви е непозната. СЕГА иде ред на този урок. Ще ви учим на … смирение. По кофтия начин. ”
Срещнах тези думи в един форум. Написани са от човек, когото не познавам лично, но съм имал достатъчно възможности да се убедя, че е приближен до ръководството на БСП.
В тия думи звучи безумната гордост на бунтовния ангел Луцифер, постигнал най-сетне победа. И готов да учи победените на смирението, което сам не е способен да изпита.
Уви, непознати господине, ти не си Луцифер. Не си толкова могъщ, не си и толкова горд (защото под гордостта ти се крие страх – той е другото лице на злорадството), а най-вече не си безсмъртен като него. За всички нас идва моментът, когато трябва да теглим чертата на живота си и да се изправим срещу Великото неизвестно. Тогава спасен е единствено онзи, който може да каже: “Ех, малко успях да сторя за хората, но дотолкова ми стигнаха силите. Хора, дайте поне за последно да ви прегърна.” Или, както във великолепния разказ на Бредбъри “Калейдоскоп” се превърне в звезда.
Нищо друго няма значение. Дори и за най-могъщите. Или може би тъкмо за тях. Защото идва мигът на страшния, нечовешки вой на Ленин в санаториума, от който изтръпнали дори главорезите от охраната му. Или пръстът на Сталин, вдигнат със сетни усилия в немощната закана на гаснещото съзнание.
От все сърце се надявам, драги последователю на Луцифер, лично аз да си тръгна от този живот по първия начин.
А ти?

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

3 Responses to СМИРЕНИЕТО НА ЛУЦИФЕР

  1. Кирил says:

    Честно казано на фона на всичко което става в държавата ни, не ме учудва това изказавне. Човекът се мисли за богопомазан. Според мен трябва да има съд и присъди за доста политици, за да се осъзнаят какви са и какво трябва да правят. И на него ще му се наложи да се смири и тогава ще е забавно.

  2. Григор says:

    Той смята, че е важно не как ще си тръгнеш, а колко ще се натъпчеш преди това. И че смирението е да го учат другите, а той е да го преподава.

    Само дето е забравил да провери в историята какво става с такива като него. И да види, че да, те никога не се научават на смирение, но и никога никого не научават. Единствено научават всички нас колко е важно такива като тях да си тръгнат.

    Не, не от този свят. Те са, които са готови да убиват за власт – ние не сме. Ще ги принудим единствено да си тръгнат от властта, поживо-поздраво. Повечето дори не подозираме, че за тях това е много по-страшно от смъртта. Смъртта е просто забвение. Животът извън властта за тях е агонията всеки ден да усещат как без нея са нищо. Защото собствената им, лична стойност като хора е нулева.

    Останали без власт, те са в ада на собствената си непоносима безпредметност – и на осъзнаването, че сами са я избрали и заслужили. Наивните сред нас може да повярваме на лъжите, че някой друг им е виновен, но те знаят истината. И треперят от нея, и отчаяно се опитват да излъжат и себе си, но няма как.

    Това са избрали. Това са заслужили. Това ще получат.

  3. Кал says:

    Ако не сте видели още за протеста тази неделя:

    http://kal.zavinagi.org/?p=316

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>