ПЕСЕНТА НА НЕМИЯ БРАТ

Странно се развиват нещата в този свят.
Само преди ден моят приятел Григор Гачев писа в блога си за творческото въображение, като даде за пример седма глава на “Елесар”, а тази сутрин същото това творческо въображение ме удари по главата с неочаквано просветление, за което просто не мога да не разкажа.
Всъщност Григор отдавна и многократно ми е подавал ценни идеи – кога приемани, кога не (авторът, ще знаете, е капризна твар и често може да отхвърли дори чудесни предложения). Последният случай беше съвсем наскоро – споделих, че смятам да лепна на Вавелукс прякора “Кожената глава” заради кожения шлем на стрелец, който носи, а Григор ме посъветва да бъде “Медната глава”. Така и стана.
Това, разбира се, е дреболия. Получавал съм от Григор далеч по-ценна помощ. Но чуйте сега удивителната история.
Вече сте прочели седма глава. Първоначално бях вмъкнал в нея споменаването за господарката на котките само като закачка – по аналогия с английската поговорка “Любопитството погуби котката”. Но кой знае защо, далеч преди да стигна до края на главата, във фантазията ми възникна нощната сцена с плаващия в далечината кораб. Написах я – и продължих да пиша каквото трябваше да става междувременно.
Както би могло да се очаква Григор засече несъответствието – едва ли кралица Берутиел имаше място в Прозореца на покоя.
И тук стана онова, което, струва ми се, става много често в ума на твореца, макар че не го забелязваме.
Ролята пое онзи, когото наричам за себе си Немия брат – с други думи подсъзнанието. Обикновено Немия брат е скромен и работлив помощник. Грижи се за какво ли не, докато ние се занимаваме с по-интересните работи. Но не го подценявайте. Получи ли творческа задача, той я захапва като куче и неусетно работи по нея докато намери решение. А после скромно ни го подава като внезапно хрумване.
Вече бях решил, че в следващата глава Кирдан ще говори за съвпаденията, случайностите и поличбите, които всъщност са лайтмотиви от песента на света и по тях мъдрите могат да разберат как ще се развие мелодията. Тия думи на Кирдан щяха да ми помогнат да обясня защо много неща в “Елесар” сякаш се повтарят на различни нива – и тепърва ще се повтарят.
И тази сутрин Немия брат ми подхвърли елегантно решение, за което бих ръкопляскал на всекиго.
Кралица Берутиел ТРЯБВАШЕ да се появи в историята на Галдо. Защото тепърва хобитът ще се срещне с още един, който тайно се е промъквал и подслушвал, узнавал тайните на хората и ги тормозел, докато накрая бил намразен от всички и прогонен завинаги.
Познайте кой.
:)
Затова не подценявайте Немия брат. Да, най-често той се занимава с прозаични и скучни задачи – например да поднася лъжица със супа към устата ви докато четете книга или да следи вашите стъпки докато вървите и зяпате по витрините. Но повярвайте ми, стига само да му дадете правилната задача и той ще сътвори всичко – идея, текст или песен.
Не знам дали тази история ви е интересна, но лично аз винаги съм се интересувал от това как се раждат идеите. За жалост творците обикновено забравят тези подробности, или изобщо не им обръщат внимание. И като заговорих за това, нека споделя за раждането на още две по-стари идеи.
Едва ли някой знае, че “Червей под есенен вятър” се появи под влиянието на… Лем. В един от неговите разкази пилотът Пиркс си беше взел детска играчка. Чрез накланяне на играчката можеше да управлява три прасенца, бягащи от злия вълк. Но в безтегловност играчката не действаше. Тогава ми хрумна: А ако играчката е електронна? Нататък идеята се разви в книгата, която познавате – и дори вътре попаднаха трите прасенца.
А за “Къртицата” казват, че е повлияна от “Обитаемият остров” на братя Стругацки. Съгласен съм, има голяма прилика, но в случая приликата всъщност е типична проява на конвергенция – както например делфинът и ихтиозавърът си приличат, без да имат нищо общо.
Идеята за “Къртицата” ми дойде по странен начин. В едно старо френско списание за фантастика прочетох рецензия за “Светът на не-А” от Ван Фогт. Дори не цяла рецензия, а само половината – по-точно втората й част. Беше написана увлекателно, изпъстрена с многобройни цитати, но не даваше АБСОЛЮТНО никаква представа за самия сюжет на романа. По някое време се споменаваше епизодът, в който Госейн умира и се преражда в корените на венерианско дърво. Не знам как съм чел, но останах с впечатлението, че Госейн се преражда КАТО венерианско дърво. А понеже се споменаваха и подземията в корените – лесно е да се разбере защо ми хрумна: Ами ако героят се прероди в къртица?
И една също тъй неизвестна подробност. Докато пишех “Къртицата”, бях силно впечатлен от “1984″ на Оруел. По онова време нямаше никаква надежда тази книга някога да излезе на български. И ми хрумна да вмъкна няколко страници от Оруел почти дословно в главата “Библиотеката на господин съветника”.
Това е, което исках да споделя. Ако е било малко несвързано – прощавайте. Пиша го на прима виста, а все още съм развълнуван. Тази сутрин Немия брат наистина здравата ме изненада.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

2 Responses to ПЕСЕНТА НА НЕМИЯ БРАТ

  1. Диана says:

    Здравейте,
    пиша ви от името на БГкнига-дистрибутор на съдържание и партньор на М-тел за сайта http://www.mtel.bg/ebook
    Ще се радвам ако можем да предложим вашите авторски книги за продажба в сайта в електронен вариант. Смятам, че специално книгите игри могат да се направят много добре в електронен вариант, ако се използват пълноценно възможностите на ePUB формата. Ще се радвам да се свържете с мен, ако имате интерес,
    Диана

  2. Lubo says:

    Диана,
    Благодаря за предложението. Отговорих ви, но ако не сте получили мейла, обадете ми се на lubomirnik@abv.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>