Обичам хората, които са майстори в работата си…
Неотдавна търсих за подарък една сравнително рядка книга – „Ракетата не отговаря”, издадена преди 55 години. На няколко пъти обиколих площад „Славейков”, но продавачите вдигаха рамене: Абе, имах я преди време… Де да знам… Много се търси… От кого беше тая?
Бях почнал да губя надежда, когато попаднах на един букинист, който наистина си знаеше работата.
– „Ракетата не отговаря” ли? Имам я, разбира се.
След двайсет минути книгата беше в ръцете ми. Обнадежден, опитах да разширя късмета си. С книги, които бях чел в детството си и от тогава насам безнадеждно търсех.
– А случайно да имате „Пленникът на Марс”?
– Коя? От подлистника на вестник „Зора” ли? Имам я.
– Ами „Човекът, който открадна Голфщрома”? (Не е грешка, така е в заглавието.)
– Имам я.
И тогава наглите ми надежди съвсем се разпищолиха.
– Има и една книга, на която дори не знам заглавието. Чел съм я като малък и много ме впечатли. Разказваше се за корабокрушенци на скалист северен остров. Помня, че намериха залежи от радий. И че накрая успяха да си направят радиостанция.
Човекът ме изслуша и пак рече:
– Имам я.
Така се сдобих със съкровище. Поне за мен.
Книгата „Робинзоновците от „Кронберг”, издадена на български през 1948 година под заглавието „Приключение в Тихия океан”. Автор – Франтишек Бехоунек. Разгърнах я с нетърпение и видях илюстрациите, които толкова ме бяха впечатлили като дете.
След като се прибрах, зачетох книгата и открих, че наистина е увлекателна. Донякъде напомня „Тайнственият остров” на Жул Верн, но в по-съвременен вариант. Същите храбри корабокрушенци, същата изобретателност, същата несломима воля за победа над трудностите.
Но истинската изненада дойде когато отворих Гугъл да прочета нещо повече за автора. И за мой срам се оказа, че би трябвало отдавна да зная името му. Защото Франтишек Бехоунек се оказа изключителна личност. Чешки автор на множество фантастични и приключенски романи, както и на научно-популярна литература. И не само автор, а учен. Радиолог. Ученик на Мария Кюри. Пътешественик. Авантюрист. Изследовател на космическите лъчи.Участник в две знаменити полярни експедиции – на Амундсен и на Нобиле (с когото е на тази снимка).
Засрамих се. Въздъхнах и тъжно си казах: Sic transit Gloria Mundi… Ако случайно не знаете, това означава: Тъй отминава световната слава.
Поклон пред паметта ти, пане Франтишек. Благодаря за детските вълнения пред твоите страници. И за радостта да те преоткрия. Прощавай, че не съм те знаел – вече няма да те забравя.
Categories
- Uncategorized (142)
- Елесар (13)
- Комикси (219)
- Международна конференция (9)
- Приказки (16)
- Хаджи Филю (20)
-
Recent Posts
Recent Comments
- Алея на книгата | Блог на Zelenkroki on Спасяването на “Сивият път”
- Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » … И молба за помощ on Спасяването на “Сивият път”
- Любомир Николов: "Фантазията е един безценен дар" - Детски Книги on ХВОЙНОВИЯТ ХРАСТ
- Григор on МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ – 9
- Кал on МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ – 9
Archives
- August 2022
- April 2018
- July 2017
- October 2015
- September 2015
- July 2014
- May 2014
- April 2014
- March 2014
- February 2014
- January 2014
- December 2013
- November 2013
- October 2013
- September 2013
- August 2013
- July 2013
- June 2013
- May 2013
- April 2013
- March 2013
- February 2013
- January 2013
- December 2012
- November 2012
- October 2012
- September 2012
- August 2012
- July 2012
- June 2012
- May 2012
- April 2012
- March 2012
- February 2012
- January 2012
- December 2011
- November 2011
- October 2011
- September 2011
- August 2011
- July 2011
- June 2011
- April 2011
- March 2011
- February 2011
- January 2011
- October 2010
- September 2010
- August 2010
Meta
Blogroll
3 Responses to КНИГАТА БЕЗ ЗАГЛАВИЕ