ГОРДОСТ И ТЪГА

Преди малко повече от девет месеца бях писал тук:
“Тази идея ме мъчи от известно време. Не е моя, подхвърляна е неведнъж, но никой не е предприел нещо сериозно.
Става дума да се издигне мемориал на жертвите от бомбардировките през Втората световна война.
Ако не греша, те са около 4 хиляди. България е малка страна, сигурен съм че има десетки, може би стотици хиляди хора, в чиито родове има такива жертви. В моя няма, но една от бабите на жена ми е загинала така – и колкото и слаба да е роднинската връзка, това ме вълнува.
Бих искал да се организира подписка за един такъв мемориал. Да се съберат доброволни средства – вярвам, че хиляди хора биха отделили по лев, по два, кой колкото може.”
—————–
Сега с гордост мога да кажа: Столичният общински съвет единодушно одобри идеята. Намериха се ентусиазирани хора, които да свършат много работа, да представят идеята за паметника и да задвижат нещата. Предстои още много, но по всичко личи, че някой ден начинанието ще стигне до успешен край.
И уви, към гордостта ми се примесва тъга. Защото вече не съм част от екипа.
Причината?
Това, че взех прекалено активно участие в антиправителствените протести.
Ех, глупаво разделение българско…

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

7 Responses to ГОРДОСТ И ТЪГА

  1. Кал says:

    Ох… Значи ли това, че няма да приемат помощта ти за нещо „общобългарско, понеже… Понеже защо всъщност? Какви хора участват в този екип?

    По повод разделенията – тъкмо извадих един пасаж тази сутрин:

    http://www.choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=14428#p14428

    Писан е за Молдова – обаче…

  2. Кирил says:

    Причината донесе тъга и на мен. Важното е да са останали и други ентусиазирани хора, които наистина да свършат работата безкористно. Но трябва да си горд, че си успял да допринесеш за нещо добро – паметника и че допринасяш за нещо още по-добро – създаване на гражданско общество в нашата заспала страна.

  3. Григор says:

    Където има желание да се допринася безкористно, дори да се делим, винаги има резултат. Страшното е където всеки „си гледа интереса“ – там резултати няма никога, за никого. Освен за измамниците и престъпниците.

  4. Lubo says:

    Прав си, Григоре, но на собствен гръб открих едно печално явление.
    “Теб не те искаме да носиш чували с пясък за дигата, защото не споделяш нашите политически убеждения.”

  5. Григор says:

    Спокойно. Тази дига, на която приемат да носи чували всеки свестен човек, винаги става по-голямата и по-славната.

    От другата остава само споменът, че я е предложил пръв един от строилите голямата…

  6. Lubo says:

    Социалисти, Кал, социалисти…
    За тях никога не е имало опонент, а само враг. Врагът пък трябва на всяка цена да бъде дехуманизиран.
    И след като участвах активно в протестите, аз следователно не съм човек и за мен няма място в едно достойно начинание – дори когато съм бил негов инициатор.
    Трябваше да избирам: дали да остана и така да съсипя стореното дотук, или да се оттегля. Избрах второто. Но ще ми е обица на ухото.

  7. Кирил says:

    Вярвам, че някой ден тези социалисти ще изчезнат от постовете, които заемат. И на теб сега ти предстои да работиш точно по този ВАЖЕН въпрос.

    Искаше да има паметник и „по всичко личи“ че си го постигнал. Сега е време да се заемеш с ВАЖНИТЕ неща!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>