Веднъж Хаджи Филю пиел водка със своя приятел Ленин.
– Ех… – тъжно споделил Владимир Илич. – Малко се грижим ние за историческото наследство. Ето, имахме си цар, но не му оказахме необходимата подкрепа и той се отчая. Чух, че стигнал до лош край. Не знам подробности, но не е хубаво…
– И ние така – рекъл Хаджи Филю. – Имаме си цар, но го зарязахме и сега горкият е много зле. Едва свързва двата края с добив на дървен материал.
– Не може така! Не може! – развълнувал се човеколюбивият Владимир Илич. – Трябва да помогнем на човека! Трябва!
И хукнал да помага на господин Сакскобургготски в пренасянето на дървесина…
