КРИТИКА НА ИДЕАЛИСТИЧНИТЕ ТЕОРИИ ЗА “ЗИДАРЯ”

(Пародия!!!!!)
Натурфилософите отдавна са забелязали, че в природата се срещат странни формирования от този тип:

В древността неукото население ги е наричало “къщи” и е приписвало създаването им на някакъв мистичен “Зидар”. Странно е обаче, че и до днес се срещат философи, поддържащи подобна идеалистична теория.
Съвременната наука обяснява възникването на къщите по чисто естествен път, без никаква необходимост от намесата на мистика. Образуването им става по следния начин:
1. В земните пластове се оформя варовиков паралелепипед. Често в горния му край се появява и триъгълна призма с острата част нагоре.
2. Около паралелепипеда полепва слой глина.
3. Под влияние на вулканичните процеси варовикът се изпича; глината се напуква на правилни паралелепипеди с тесни цепнатини между тях.
4. Част от изпечените глинени паралелепипеди отпадат. Освободеното пространство се запълва с кварцов пясък, който впоследствие се стопява от вулканичната горещина и се превръща в плосък прозрачен материал.
5. Ерозията изважда навън така образуваната формация.
6. Под влияние на дъждовете изпеченият варовик се превръща в разтвор, който изтича навън и само част от него се задържа в процепите между парчетата изпечена глина. Остава правоъгълна вътрешна кухина.
Процесът е ясен, естествен и напълно обяснен от науката.
По-сложен и все още не напълно обяснен е въпросът за размножаването и еволюцията на къщите. Предполага се, че в процеса на развитие те са създали вътрешен генетичен механизъм, съставен от по-дребни елементи, наречени “човечета”. Взаимодействието на “човечетата” от различни къщи води до възникване на нови такива.
Във всеки случай само игнорант може да оспорва изводите на съвременната наука и като се възползва от неизяснените тънкости, да подкрепя антинаучната теория за “Зидаря”.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

4 Responses to КРИТИКА НА ИДЕАЛИСТИЧНИТЕ ТЕОРИИ ЗА “ЗИДАРЯ”

  1. Григор says:

    7. Понякога места, където изпечените глинени паралелепипеди отпадат, остават незапълнени от кварцовия пясък (най-често ако са вертикални). В такива случаи в тях прорастват дървета. След смъртта им външната част на дънера бива унищожена от вятъра и водата, а вътрешната – от гниене. Остава средната, която запушва отвора.

  2. gost says:

    А също така под влияние на горещините близо до ядрото в глинените паралелепипеди се просмукват тънки жили медна руда с много висока чистота. Подобен процес протича и със желязото, чиито руди с въглеродни примеси също нарушават структурната цялост на къщите. Особено когато желязната жила е по-дебела, се наблюдава любопитно явление. Външните слоеве на разтопеното желязо се охлаждат по бързо от вътрешните. В резултат вътрешната част от жилата често се отича обратно към ядрото при издигането на къщата в резултат на естествени тектонични процеси, а външните слоеве остават вклещени в къщата. Подобни процеси са добре познати на науката, като друг пример за подобни образования може да се открие при вулканичната лава и така наречените тръби, които тя може да образува при спускането си по склоновете на планината. Най-известните такива образования на Земята се намират на Хаваите, като там достигат до 2 м. в диаметър.

  3. Григор says:

    Това за железните образувания е само теория!

    Истината е, че се касае за изпарения на железен сулфид, които се издигат от ядрото. Нажеженият газ прониква в естествените пукнатини в скалите, включително в минерала на „къщите“, и ги разширява до тръбоподобни образувания. Характерно е, че тъй като газът е под високо налягане и се движи с голяма скорост, получените канали са прави. Където срещнат твърдо препятствие, правят характерни чупки под прав ъгъл. А където минават през прожилки на по-слаб материал, правят характерни удебеления, наричани от натурфилософите „муфи“.

    С времето по вътрешността на тръбоподобните канали железният сулфид отлага желязо. А когато ерозията отнесе скалната порода около тях, те остават да стърчат във вътрешността на къщите. На места, предимно където са в хоризонтална посока, се пречупват под действието на гравитацията – там остават характерни извити форми, наричани „кранчета“.

  4. gost says:

    Без значение как точно са се образували тръбите, понякога по тях минават разтопени минерали, които под налягането на нагорещени газове, образуват мехури, често свързани два по два. Това се случва по време на разтапянето на изпечения варовик, защото мехурите имат неправилни форми, резултат от неправилните кухини във вътрешността на седиментната скала по време на прояждането й от дъждовете. При по-нататъчното прояждане на варовика, студът пропуква тези мехури (най-често по хоризонталата) и така се създават тези любопитни образования, наречени гърнета или казанчета. Пропуканата горна половина съответно се нарича капак.
    Най-накрая трябва да се споменат случаите, когато под влияние на вътрешното налягане на горещите газове, т. нар. тръби се изкривяват дъгообразно, а върхът на дъгата експлоадира, прекъсвайки цялостта на тръбата. От двете нови отверстия потичат разтопени минерали, които образуват единичен мехур. Той обаче често се пропуква от дъждовете и само долната му половина оцелява прикрепена към своята част от тръбата. Това се нарича “мивка”. Когато мехурът оцелява, той се нарича “бойлер”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>