ИЗВЪН КУЛАТА

Този блог е моето тихо място.
Моята кула от слонова кост, където да творя – доколкото мога – и да споделям каквото напиша.
Но понякога човек не може да остане затворен в кулата. Защото навън става какво ли не.
От около година и половина в информационното пространство нахлуха еничарите на една партия, водени от призива – ни повече ни по-малко! – да завоюват интернет. И завоюват, въоръжени със сквернословие, тотално оплюване на опонентите и закани за бъдеща саморазправа с всеки, който мисли поне малко различно от тях.
Мислех, че политическите противоречия у нас постепенно затихват. Сега със смайване откривам, че е точно обратното.
Мислех, че мога да водя културен спор със всекиго. Сега със смайване откривам, че има хора интелигентни и умни, подчинили ума и интелекта си на злобата и мечтата за реванш.
Силата ми е нищожна – един-единствен електорален глас от няколко милиона. Но докато я имам, никога не ще я поставя в услуга на подобни хора.