ДО ГРИГОР

Григор за пореден път ме засрами. С простия факт, че е по-добър човек от мен. Ето какво написа в блога си:
Кажи с какво мога да помогна, за да ти дам възможност да напишеш и останалото от “Чистача”. И от толкова много други неща. Престъпление е, че все още ги няма.

И като се замисля, престъпление е, че “Международна конференция” все още не е довършена. И че първата книга на “Елесар” все още не е в готов вид… И че вече втора седмица те няма никакъв из блога ти също.

В известен смисъл светът наоколо е мрак, Любо. В тези времена, и още повече в държава като нашата. Светят съвсем малко хора, единици, и ти си от тях. Престанеш ли да светиш, веднага се усеща от много около теб. Не умират, не ги боли, но светлината в тях помръква. И от ъгълчетата на душите им се надигат отчаянието и безразличието, и всичко друго, което е мракът.

Моля те, продължавай да светиш. Дори да е по мъничко. Много хора имат нужда от светлината ти. За някои дори не знаеш, че съществуват. И най-често точно за тях си една от мъничкото светлини в живота им, или дори единствената. Моля те, не спирай.

Бъди достоен за дарбата си.
—————————
Не мога да оспоря и една дума от горното, Григоре. Напротив. Аз самият се измъчвам, че правя малко, а времето отлита. И редовно си спомням последните думи на Уелс от “Първите хора на Луната”, макар и казани в друг контекст: “И аз сякаш виждам с очите си… как той отстъпва крачка по крачка все по-назад от всяка възможност да прати слово или знак на събратята си и потъва навеки в Незнайното – в мрак, в тишина, която няма край…”
Затова все по-често се замислям за започнатите и недовършени неща, които лежат в папките ми и наистина могат да потънат в “тишина, която няма край”.
Ето само няколко:
“Сивият път” – проект за многотомно фентъзи, чието действие се развива далече в бъдещето на една тераформирана Луна.
“Последната битка” – след много хилядолетия светът е стигнал до убийствена диктатура, изключваща дори мисълта за съпротива. И все пак е направен отчаян опит за съпротива – от далечното минало са изтеглени бойци… с грехове. Една алтернативна Жана д’Арк, която не е посмяла да поведе народа си. Предателят, който е превел войската на Ксеркс край Термопилите. И един студент по ал-хемия от Румелийския вилает, случайно замесен в нарковойната между Челик-баба и Шикългрубер-ефенди.
“Римбо” – планета, където от векове се води война между роботизирани армии. Бродещият фокусник и шут Римбо обикаля подземните убежища, където живее безпомощното население заедно със своя опитомен бруп. Той не подозира, че заедно с Вечния войник и шизофреника-телепат Ким-Аламандер може да сложи край на войната.
“Дагор” – Веднъж на седем години се отваря Великата врата между два свята: милитаристичният Даг и магическият Ор. Засега всички опити на Даг да завладее Ор се провалят. Но този път ще бъде използвано тайно оръжие – генетично програмирано бебе, което да израсне в Ор и да унищожи съпротивата. Осиновен от семейството на трол, Дагор израства и е на път да стане велик маг. Но в подсъзнанието му Черния човек изчаква своя час… както изчаква и атомната бомба, която трябва да унищожи Дървото на живота.
“Там, зад звездните дълбини” – Археолозите са установили, че преди хилядолетия неизвестни космически инженери са изменили земната география, за да повлияят върху развитието на човешкото общество. Космическите изследователи търсят друга подобна планета. И ето че един от тях катастрофира на спътника точно на тази планета. Общество от типа на викторианска Англия е овладяло космическите полети и колонизира спътника на планетата си…
Има и още…
——————
Но понеже разговорът започна от идеите ми за филми, обръщам се не към теб, а към всеки, който прочете това:
Има ли желаещи да направят МНОГО ЕВТИН и ефектен филм? Описвам го с две думи: хибрид между “Проклятието Блеър”, “Космическа одисея” и “Близки срещи от третия вид”. Обществеността е разтревожена от изчезването на група студенти. През лятото те са решили да направят съвместна курсова работа за съвременните суеверия. Заминават за село Брод, където уж имало контакти с извънземни. И изчезват безследно. Говори се, че са отвлечени от извънземни. Но истината е много по-страшна.
За другия филм, “Чистача”, няма да говоря. Той би струвал по-скъпо, но съм уверен, че при добра работа може да спечели международни награди.
Има ли желаещи?