ПОКЛОН ПРЕД ДВЕ СЕНКИ

Понякога невежеството, което носим в себе си, е просто потресаващо.
Отдавна нося в себе си любовта към френското кино от 60-те и 70-те години на миналия век – онова мъдро и проницателно кино, което, уви, не издържа на конкуренцията на варварите от Холивуд и рухна, както някога е рухнал могъщият Рим. Само понякога виждаме с изненада как старите семена все пак покълват и ни даряват с нов филм от същата класа, като например “Хористите” на Кристоф Баратие.
Но ето че за свой срам трябва да призная нещо.
Три от най-любимите ми филми от онази епоха са “Опасни муцуни”, “Авантюристите” и “Старата пушка”. Вчера, тласкан от случаен импулс, се разрових из мрежата и открих, че тези три филма са плод от сътрудничеството на двама гении – режисьорът Робер Енрико и композиторът Франсоа дьо Рубе.
Стана ми тъжно. Толкова години да не знам на кого дължа най-вълнуващите филмови преживявания от младостта си.
С извинение се прекланям пред сенките на тия двама титани, които отдавна не са между нас. И ви предлагам – ако не сте ги виждали – тези великолепни встъпителни кадри от филма “Опасни муцуни” (Les grandes gueules).

P.S. Не се удържах и добавих “Авантюристите” (Les aventuriers):