ПОКЛОН ПРЕД ДВЕ СЕНКИ

Понякога невежеството, което носим в себе си, е просто потресаващо.
Отдавна нося в себе си любовта към френското кино от 60-те и 70-те години на миналия век – онова мъдро и проницателно кино, което, уви, не издържа на конкуренцията на варварите от Холивуд и рухна, както някога е рухнал могъщият Рим. Само понякога виждаме с изненада как старите семена все пак покълват и ни даряват с нов филм от същата класа, като например “Хористите” на Кристоф Баратие.
Но ето че за свой срам трябва да призная нещо.
Три от най-любимите ми филми от онази епоха са “Опасни муцуни”, “Авантюристите” и “Старата пушка”. Вчера, тласкан от случаен импулс, се разрових из мрежата и открих, че тези три филма са плод от сътрудничеството на двама гении – режисьорът Робер Енрико и композиторът Франсоа дьо Рубе.
Стана ми тъжно. Толкова години да не знам на кого дължа най-вълнуващите филмови преживявания от младостта си.
С извинение се прекланям пред сенките на тия двама титани, които отдавна не са между нас. И ви предлагам – ако не сте ги виждали – тези великолепни встъпителни кадри от филма “Опасни муцуни” (Les grandes gueules).

 

P.S. Не се удържах и добавих “Авантюристите” (Les aventuriers):

 

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

One Response to ПОКЛОН ПРЕД ДВЕ СЕНКИ

  1. Веси says:

    “Oпасни муцуни” ме хвана, ще го гледам. И музиката беше хубава. От съвремените може би ще ти хареса “Roman de Gare” на Клод Лелуш.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>