ЗА ДЕТСКИТЕ МЕЧТИ

Може би съм изключение, но още от малък знаех какъв искам да стана.
Мечтаех да дойда в София, да си пусна брада, да имам лула и пишеща машина… и да стана писател.
Въпреки някои доста сериозни премеждия, тия мечти се сбъднаха.
В София съм.

Имам брада, както виждате.
Имам лули – дори няколко.
Имам пишеща машина, забутана в шкафа – отдавна ползвам компютър.
И станах писател.
Но лошото на мечтите е, че когато се осъществят, почват да губят блясъка си. Като че всички тия хубави неща взеха да ми омръзват.
Но пък ето кое е чудесното на мечтите – че изневиделица могат да се появяват нови и нови.
Като малък мечтаех да превеждам комиксите, които гледах – и се мъчех да разбера написаното на френски.
Днес го правя. И се питам колко ли още забравени мечти могат да ме изненадат някой ден…