ЗА “ЕЛЕСАР ИЛИ ВЕСТОНОСЕЦЪТ НА ИСТАРИТЕ”

Над тази история работя вече повече от десет години. Трябва да ви кажа, че сега разбирам Професора. Истинският, хубавият разказ се нуждае от бавно узряване. Доказват го онези 14 тома с чернови и записки на Толкин, от които и до днес се изхранва цялата му фамилия… и от които виждаме как са се променияли неговите идеи докато достигнат своя съвършен вид.
За мен тия десет години бяха време на узряване на идеята, тръгнала от съвсем простичката мисъл: Самият Толкин казва, че продължение на “Властелинът на пръстените” е невъзможно. Той е опитал да напише нещо подобно – и се е отказал само след пет-шест страници.
Изводът беше логичен. Историята е приключена и не може да бъде продължена, защото заедно с края на романа идва и краят на Третата епоха. А Четвъртата епоха вече е епоха на хората. Нещо свързано с “Властелинът на пръстените” може да бъде написано или след това – през Петата епоха, или преди времето на Билбо и Фродо.
Първата идея ми даде сюжет за епично фентъзи, наречено “Сивият път”, което все още (почти) не е започнато и засега само трупа идеи и записки. Някой ден може да ви разкажа тук за този замисъл.
Втората идея роди “Вестоносецът на Истарите” (заглавието “Елесар” добавих по-късно).
Признавам, в момента все още съм до под кривата круша – предговорът и 6 глави. Смятам да пускам тук по една глава на всеки 10 дни, а докато изминат два месеца, може и да съм напреднал. В края на краищата целият сюжет вече е ясен, конструиран и с готови отделни епизоди и образи.
Между другото – както казва една поговорка, “Великите умове мислят еднакво”. Една-две години след като написах пролога (той беше публикуван в сборника “Звяр незнаен”) се разтърсих из мрежата за карти на Графството и с радост се натъкнах (не повярвах на очите си) на Пощенска карта на Графството, съставена от Том Маринджър, чиято печална история ще ви разкажа някой ден. Картата е нарисувана доста любителски, но от сърце и лично мен силно ме вдъхновява. Погледнете я и вие: http://www.shirepost.com/ShireMapLarge.html