ЯН ЛАРИ

Да си призная, не очаквах някой да познае толкова бързо откъде идва сюжетът на “Фантастичната градина”. Но Григор се оказа изключително бърз.
Използвам случая, за да да ви запозная с един удивителен руски автор – Ян Лари. (Информацията взех от сайта “Прес ТВ – Казанлък”.)

През декември 1940 г. Сталин получил необичайно писмо: “Скъпи Йосиф Висарионович! Всеки велик човек е велик по-своему. След един остават велики дела, а след друг – весели исторически анекдоти. Нито една историческа личност не е имала собствен писател. Такъв, който да пише единствено и само за един велик човек. Впрочем, и в историята на литературата няма да се намери писател, който си има един единствен читател. Хващам се за перото, за да поправя този пропуск. Аз ще пиша само за Вас, без да искам за себе си нито ордени, нито хонорари, нито почести, нито слава. За да не Ви уморявам със скучни страници, ще Ви изпратя първата си повест, която съдържа много кратки глави. Вие никога няма да узнаете моето истинско име. Но ми се иска Вие да знаете, че в Ленинград има един чудак, който създава литературно произведение само за един единствен човек и че този чудак реши да се подписва с името Кулиджара”.
Към писмото били приложени първите глави на фантастичната повест
“Небесният гост”. Пришълец от Марс е на посещение на Земята, на която съветската държава съществува вече 117 години. Разказвачът, в ролята на гид, запознава госта от друга планета с живота в съветската страна. Следва серия от диалози на марсианеца с хора от различни слоеве – писател, учен, инженер, колхозник, работник. В тези кратички глави, обаче, било казано твърде много – за бедността на хората, за речите по събранията, за бездарността, за мнимата свобода на печата и т.н. Четири месеца след получаването на първото писмо от всемогъщия НКВД подателят бил разкрит. Той се оказал известен писател – Ян Леополдович Ларри, авторът на популярната детска фантастична книга за деца “Необикновените приключения на Карик и Валя”. Ян Леополдович не бил от ярките антисъветчици. Той искрено вярвал, че Сталин наистина е в неведение за ставащите в страната безобразия. През 1941 г. Ларри бил арестуван. Бил лишен от свобода за срок от 10 години. Ян Леополдович Лари е роден на 15-ти февруари 1900 г. Според някои енциклопедии е роден в Рига, според други – в Подмосковието, където по това време работел баща му. Животът не го е пощадил нито за минута – и в детството, и през следващите години на известност. Осиротял, когато бил на 10 години и дълго време живял като бродяга по улиците, избягал от сиропиталището, работил в кръчма, след това при един часовникар. Успял да завърши гимназия и отново тръгнал да обикаля руските градове. Веднага след революцията се установил в Петроград. Опитал да постъпи в университет, но не успял. След няколко години завършил биологическия факултет на Харковския университет. Постъпва в Червената армия, участва в Гражданската война, два пъти боледува от тиф. В Харков започва работа във в. “Млад ленинец”. От 1923 г. Ян Ларри е активен журналист, а след три години излизат първите му книги – “Открадната Краина” и “Тъжни и смешни истории за малки хора”. През същата година писателят се премества в Ленинград и работи във в. “Ленинградска правда”. През 1928 г. е писател на свободна професия. Печатат го много. Една след друга излизат книгите му “Пет години”, “Прозорец в бъдещето” и др. По- късно издателите скъпо ще платят за своята благосклонност. Започнали да редактират книгите му така, че самят автор не могъл да си ги познае. Когато през 1931 г. излязла книгата “Страната на щастливите”, за няколко години името на писателя попаднало в “черните” списъци. Това била повест-утопия, своеобразен пролог на повестта “Небесният гост”. Забраната от книгата паднала едва през 90-те години на миналия век. Ян Ларри не могъл да понесе тази забрана и решил да напусне литературата. Започнал работа в Научния институт по рибно стопанство, дори завършил аспирантура, като отвреме-навреме пишел за ленинградските вестници. Не е ясно каква е щяла да бъде съдбата на Ян Ларри, ако не бил Самюел Маршак, който му възложил да напише детска фантастична книжка за насекомите. Работата над “Необикновените приключения на Карик и Валя” го привличала неимоверно много. Но в Детиздат се появил проблем заради изречения от рода на това: “Не е правилно човекът да бъде принизяван до размерите на малкото насекомо”. Да се бори с така наречената “генерална” линия се оказало уморително и нервно занимание. И Ларри се отказал. Но тогава се намесил Маршак и само за една седмица книжката била отпечатана. Появила се и двусерийна телевизионна версия. Секретът на дългия живот на съчиненията на Ян Леополдович бил не само в идеологическата откъснатост на времето, а преди всичко – в неговия огромен литературен талант. Езикът е лек и изящен, познавателният материал върви лесно и динамично, наситен е с хумор. Тази приключенска книга с право днес е в златния фонд на руската детска литература. 15 години Ян Ларри бил в ГУЛАГ. Реабилитирали го през 1956 г., след което той се завръща към литературния труд, като сътрудничи на детски списания. Излизат две забележителни негови книги “Записките на ученичката” и “Удивителните приключения на Кук и Кука”, както и приказката “Храбрият Тили: Записките на едно кученце, написани с опашката му”. Ян Леполдович умира на 18 март 1977 г. на 77-годишна възраст.