КОРЕКЦИЯ НА ПОСОКАТА

Хм…

Куп приветствия за появата на блога… и нито един коментар за втория пост. Май обърках крачката още от самото начало.

Я да пробвам по друг начин – с малко майтап. Ето ви мъничък откъс из ненаписаната книга “Хаджи Филю. Приключенията на един невероятен българин”.

Веднъж Димитър Благоев (Дядото) разговарял на връх Бузлуджа с Хаджи Филю и му обяснявал големите достойнства на социализма. Като възпитан човек, Хаджи Филю дълго мълчал и слушал, ала накрая не издържал и малко грубичко рекъл:

- Я надуй, Дядо, кавала.

Минаващият Ботев чул тия думи и толкова ги харесал, че написал по тях цяла поема.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Хаджи Филю. Bookmark the permalink.

6 Responses to КОРЕКЦИЯ НА ПОСОКАТА

  1. Lazy says:

    Само да вметна, че фактът, че коментирам тук, а не на предишния пост, не означава, че предишният пост не ми е харесал а този – да. Предполагам, че антикомунистическите постове ще се радват на много по-голяма аудитория от постовете за книги (сред българските блогъри има огромен брой борци срещу отдавна отишлия си социализъм; за аполитичните хора като мен това е безкрайно безинтересно). Но аз лично ще идвам тук да чета постове като предишния, както и откъси от друг тип ненаписани книги. Ако броят коментари беше определящ… аз мисля, че имам блог от около година и сега видях, че за цялото това време нямам общо 18 коментара. По тази логика трябва да се гръмна. :) Е, не го правя. Първо, заслужава си да пиша дори и само заради няколкото души, които знам, че го харесват. И второ, това, че хората не се интересуват особено от нещата, които правя, не означава че трябва да си сменя попрището и да се занимавам с неща, които не ми харесват особено на мен самия. В края на краищата, когато си пишещ човек, правиш много от нещата и заради самия себе си.

    От друга страна, понякога човек просто няма какво да напише, дори и постът много да му хареса – например за непрочетена книга е трудно да се каже нещо; човек може да я прочете и едва след това да благодари или да я коментира. Така че липсата на коментари не говори нищо за интереса към даден пост.
    Надявам се да съм бил полезен. :)

  2. Nostromo says:

    Присъединявам се към коментара на Лейзи. Някои блогове се посещават от по хидяла души на ден, докато коментарите едва стигат до десет. Интересно съотношение особено на фона, че моите два се посещава от по 20 души, с които “се знаем”, и коментарите са форма на контакт дори и въпросния пост да не гъделичка особено любопитството на коментиращия.

    Та идеята е да не коригираш нищо. Бъди себе си и пиши за това, което те вълнува.

  3. Lubo says:

    @ Lazy
    Прав си. Но и нямам намерение точно тук да вадя нож на умряло куче. Винаги съм виждал както жилото, така и меда на неотдавнашното ни минало. Още повече, че по парадоксален начин дължа всичко, което съм постигнал в живота, на една от най-мрачните прояви на тоталитаризма през 50-те години. Но за това ще разкажа някой друг път в отделен пост.
    Колкото до залитанията – вероятно са неизбежни при първите крачки :(

  4. Споделям казаното от другите коментиращи,
    Харесвам това място и го следя, а коментарите не са основопологащи, приятни са, но ако ги няма не значи, че постингите не се четат. Успех и както казва @Nostromo, бъди себе си :)

  5. Поздравления за блога – и благодарности за преводите. Признавам си, че едва ли бих прочел “Властелинът на пръстените” на английски ;-)
    Съгласен с другите коментари, че не е важно човек да има много коментари под статиите си. По-важното е да се накара читателят да помисли малко над темата на статията. Пък ако се промени малко – за добро!, ще е още по-добре!

  6. хахаха, това в поста за хаджи филю искрено ме развесели!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>