ЗЛОВЕЩОТО ЧЕТИВО

Най-после Гандалф вдигна очи.
– Изглежда, това е летопис за съдбата на народа на Станиш – каза той. – Предполагам, че започва с идването им в Народното събрание преди около година: номерата на страниците навярно са свързани с месеците от идването им. Най-горната е обозначена едно-три, тъй че от началото липсват поне две. Чуйте това! Ние прогонихме герберите от голямата порта и пленарната… – мисля, че така трябва да се чете; следващата дума е размазана и обгорена, навярно е зала – …оплюхме много от тях под ярките – така ми се струва – прожектори на телевизиите. Кадиев също бе оплют. Той не гласува за грамадния. После има петно и следва: Кадиев в трета глуха до второ пришествие. Не мога да разчета един-два реда по-нататък. След това идва: Заселихме се в пленарната зала. Там има… не мога да разчета какво. Споменава се думата далавера. И сетне: Станиш укрепи завинаги своя трон на Позитано.
– Пленарната зала – каза Гимли. – Предполагам че сега сме в нея.
– Е, тук за дълго не се разчита нищо – каза Гандалф – освен думата милиард. Световната банка и нещо като заем. После: От днес Орешарски е добре дошъл на Бузлуджа. С това изглежда завършва първата глава. Има няколко звездички и започва друг почерк, мога да разчета: открихме контрабандните канали, а по-нататък думите добре изградени, сетне не е ясно, а, разбрах! цигари; и последните два реда: …Добрев да търси горните етажи на Третата Олигархия, неясно, на запад, петно, към АЕЦ Белене.
Гандалф помълча и остави настрана няколко листа.
– Има много подобни страници, набързо изписани и безнадеждно повредени, но на тая светлина почти не мога да ги разчета – каза той. – Сега тук трябва да липсват доста листове, защото започват с номер пет. Я да видя! Не, прекалено са накъсани и зацапани; не мога да ги разчета. На слънчева светлина бих се справил по-добре. Чакай! Тук има нещо: широк, енергичен почерк с елфически букви.
– Това ще да е ръката на Стоянович – каза Гимли, надничайки над лакътя на вълшебника. – Той пишеше красиво и бързо, и често използваше елфическите писмена.
– Боя се, че красивият почерк е трябвало да записва зли вести – каза Гандалф. – Първата ясна дума е скръб, останалото от реда се губи и завършва с вчера. Да, трябва да е вчера, и по-нататък: десетият ден на ноември Орешарски, премиер на България, загина на „Цар Освободител”. Той беше излязъл сам да погледне лозунгите по паметника. Един протестиращ, прикрит зад кофите за боклук, го уцели с ГМО домат. Жандармерията преби атентатора, но още много… нагоре от изток покрай Перловската река. Остатъкът от страницата е толкова неясен, че едва различавам каквото и да било, но мисля, че разчитам: залостихме портите, а после можем да ги удържим за дълго, ако… след това може би ужасен и понесем. Бедният Орешарски! Изглежда по-малко от пет месеца е носил титлата, която си извоюва. Питам се какво ли е станало след това, но нямаме време да гадаем над последните няколко страници. Ето най-последната. – Той помълча и въздъхна. – Зловещо четиво. Боя се, че краят им е бил жесток. Слушайте! Не можем да излезем. Те превзеха парадното стълбище и втората зала. Добрев, Янаки Стоилов и Мая Манолова паднаха там. Следващите четири реда са толкова зацапани, че разчитам само: Станиш духна за Европа преди 5 дни. Последните редове гласят: Протестът се разля до стените на Западната порта. Стражът на Протеста отнесе Кутев. Не можем да излезем. Краят идва. После: тъпани, тъпани на площада. Питам се какво ли значи това. И последният надпис е надраскан с провлачени елфически букви: Те идват. Няма нищо друго.