ЗА МЕНЮТО НА ТРАПЕЗАТА

Когато си откриваше блог, моят приятел Григор написа: “Човек и добре да живее, един ден си отваря блог”. Смях се тогава – аз, който преди години не вярвах, че някога ще сменя пишещата машина с компютър.
А ето ме и мен – баш-бая блогър.
Най-напред да ви се представя:
Любомир Николов- Нарви, може и просто Любо.
Преводач на една камара книги, сред които най-известните са “Властелинът на пръстените” на Толкин и “То” на Стивън Кинг.
Автор на няколко фантастични романа – сред тях “Къртицата”, “Червей под есенен вятър” и “Десетият праведник”.
Някои от вас може да ме помнят и като Колин Уолъмбъри (анаграма на Любомир Николов) от времето на книгите-игри, където се отчетох с трийсетина книжлета.
А защо реших и аз да се наредя между блогърите? Навярно най-точно мога да отговоря, като повторя прощалните си думи към покойния Агоп Мелконян: “Сигурно затова, Агопе, защото в тоя живот всички сме като астероиди, които летят по своите орбити, понякога се срещат и отново се разминават, понесли със себе си спомена за срещата – дълбоки бразди, които бавно се покриват с космически прах и изчезват, изчезват, изчезват… Не е честно, знам. И ти знаеш. Всеки от нас оставя като частица от холограма образа си у безброй срещнати хора. И всяка частица е по своему уникална, видяна през други очи. Не е честно този уникален поглед към теб да изчезне върху прашния астероид – та макар и да е само един незначителен спомен. Ето, затова почнах да пиша.”
Тази година навърших 60 години. За толкова време съм натрупал в паметта си какви ли не дребни съкровища (или поне аз ги мисля за такива). Искам да ги споделя – мисли най-вече за книгите, за хората и за събитията от този живот.
Пък дано да е за добро, както казал Швейк, след като изхвърлил за трети път по стълбището кредитора на фалдкурат Ото Кац…

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

21 Responses to ЗА МЕНЮТО НА ТРАПЕЗАТА

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *