АВТОРЪТ КАТО ЧЕРНИЯ ВЕСТОНОСЕЦ

И тъй, едно бягане приключи – стигнах до края на първата част на “Елесар”. Дължа благодарности на мнозина – преди всичко на скъпата ми Олимпия, моя вдъхновителка, а понякога и съавторка. На Григор – за цялостната духовна подкрепа, и най-вече за последната глава (той знае защо). На задочните ми приятели от Толкин форума. На всички вас – за похвалите и за критиките.
Признавам, бягането беше ужасно мудно. А тепърва предстои още толкова много. Срещи с избухливия Гандалф и прадядото на Арагорн. Посещение в горския дом на Радагаст. Битка с дракон в подземията на джуджетата под Сивите планини. Плен в лапите на свирепи орки, подчинени на Некроманта. Разкриване на върховни тайни – Пламъкът на Анор, истината за Саурон и легендата за Бледия миньор и Кристалното дърво.
И още какво ли не…
Не знам дали продължението ще бъде от още две части или само една. Но междувременно ще се опитам да потърся издател. Иска ми се да вярвам, че мнозина биха си купили първата част на “Елесар”. Особено ако чудесният Петър Станимиров се съгласи да направи илюстрациите.
Как мислите, дали книгата би имала успех?