ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

С един приятел спорим дали българските елементи, които съм вмъкнал “Елесар” (по-специално около юленуването) са приемливи, или натежават. Лично аз се аргументирам с ориенталските (и дори български!) елементи в “Дюна” на Франк Хърбърт, които силно допринасят за успеха на романа. А се сещам и за музикалните мотиви от български народни песни, които вече масово се използват във филмовата музика, без обикновеният зрител изобщо да знае, че са български.
Вие как смятате, след прочитането на втора глава?

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

13 Responses to ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

  1. Ани says:

    Привет, Любо. Прочетох първите две глави на един дъх и с огромно удоволствие. Нетърпелива съм за следващите части. Интересен въпрос повдигаш, защото още след първата глава ми се стори, че “надуших” източния вятър. Вчера точно си мислех за юленарите, за описанията на героите и за “българското” усещане в историята. Дали тези елементи натежават, или са приемливи, ми е трудно да отговоря и на себе си, защото зависи от гледната точка. Натежават ми, когато се опитвам да остана близо до Толкин, но са повече от приемливи, когато си спомня, че всъщност историята я пише Любо Николов. Това ясно очертава твоя собствен стил на писане, макар че променя и превръща хобитите в близки балкански субекти, а не в английски човечета. Ти обаче си човекът, който ще прецени дали тази промяна е необходима. ;-)

  2. Мариана says:

    На мен пък много ми харесаха, даже като четях наум си заместих един-два пъти “юленуване” с “коледуване” :-) И наричанията за стопаните и къщата ми харесват.
    Какво от това, че е българско, а не хобитско, интересно е и аз бих искала да остане. Все пак това не е римейк на “Властелина на пръстените”, а ново произведение, писано от друг човек, а не от Толкин и е нормално да има и нови неща. Които пък ще го направят още по-интересно :-)
    Освен това хобитите са измислен наскоро народ, не е като бита им да е описан в някоя стара легенда до най-малки подробности и да не може да се добави каквото и да било. Не като например в книга за Крали Марко някой да го изтипоса яхнал кенгуру ;-)

    П.П. Г-н Николов, вчера така се захласнах, че има нова глава, че забравих да Ви благодаря :-) А и да кажа колко ми харесва!

  3. fon says:

    На мен юленуването ми изглежда точно като нещо, което хобитите биха правили. Единствено ме притесни момента, в който юленарите подаряват подаръци на собствениците на дома – струва ми се, че за едното ядене подготовката и организацията е доста сериозна задача :) . Вярно, че хобитите обичат да подаряват, но откъде няколко момчета в малко градче ще намерят 30 различни подаръка, при това от описанието те бяха доста добре подбрани спрямо получателите им.

    И аз благодаря за новата глава, супер е!

  4. Finarfin says:

    Според мен юленуването се вписва идеално, и както казава Мариана, битът и обичаите им не се изчерпват само с тези, описани от Толкин.
    Много добро попадение е снежният трол.

  5. Michel says:

    Ако си мисля, че чета нещо, дълбоко свързано с митологията на Толкин и Средната земя, то да, натежават (малко).

    Мога да си представя юленуването като част от хобитовите обичаи, всъщност. От друга страна, самият Толкин май не е споменавал нищо за подобен обичай (това не пречи той да е съществувал — може просто да не е бил споменат?) но на моменти, да, почвам да си мисля за кукери (“чудвището”), сурвакане и други подобни неща, които малко не ми се връзват с митологията на Средната земя.

    Може и да не съм прав… :)

    Just my $0.02 :)

  6. Григор says:

    В моите представи няма как да запазиш напълно духа на Толкин, ако въвеждаш нови елементи над една определена граница. Юленуването на хобитите според мен е доста плътно до тази граница. А фактът, че е толкова подобно на българското коледуване, ме кара да я усещам прекрачена (някой швед или дори англичанин вероятно не би го чувствал като толкова силна намеса, но сме българи). Така че може би си струва този ефект да бъде поотслабен, било чрез намаляване на ролята на юленуването, било чрез намаляване на приликата му с коледуването.

    А, и на мен също подаръците определено ми натежават. Откъде у група момчета толкова много и добре подбрани и разнообразни подаръци? Може би обаче ако са не чак толкова добре подбрани и подходящи, ако се “матомизират” малко, ще стои по-достоверно.

  7. Григор says:

    Също: мисля, че мистичните елементи в третата глава мъъничко ми натежават. Хем вратичката, появила се по чудо, хем и падането на камъка от нагръдника обратно в краката на Галдо. Вярно е, в по-стари времена е имало повече такива неща, но два ми идват много.

    Имам нахалството да предложа вариант: вратичката да си остане, но падане на камъка от нагръдника да няма. Вместо това елфите, след като чуят и премислят разказа на Галдо за вратичката, и евентуално споменаване, че може да има нещо общо с камъка, да решат да му го оставят… Хм. Хич не ми звучи убедително: елфите не биха посегнали на нагръдника на Еарендил… Може би ако няма изпукване, и камъкът просто изпадне, а Галдо недоверчиво каже, че допреди малко се е държал отлично, и елфите проумеят, че тук има нещо?…

  8. Мариана says:

    Че защо трябва да се запази напълно духа на Толкин? В края на крайщата на корицата няма да стои неговото име.
    Нека има и нови неща.
    Пък и хобитите по ми приличат на българи, отколкото на англичани или шведи – обичат да ядат, пият и веселят, да говорят и са с космати крака ;-)
    За подаръците обаче съм съгласна, може би е по-добре без тях, самото “гонене на лошата сила” може да се счита за достатъчен подарък към стопаните.

  9. Michel says:

    Англичаните (а също и ирландци и шотландци) също обичат да ядат, пият и веселят, и да говорят… за косматите крака не знам ;)

    Ние сме далеч от хобитите, ако трябва да сме честни. Песните ни са тъжни или протяжни (или еднообразни) — нека не си кривим душата, почти нямаме весела или бодра музика (и то такава, в която има повече от 4 ноти)… това се дължи на миналото и историята ни, разбира се.

    Но като цяло, много по-добре си представям хобитови къщички в Шотландия, примерно, отколкото у нас.

    Между другото, Григор е доста близо до истината в коментарите си — според мен. :)

  10. Nick Angelow says:

    @Григор
    Откъде у група момчета толкова много и добре подбрани и разнообразни подаръци? Може би обаче ако са не чак толкова добре подбрани и подходящи, ако се “матомизират” малко, ще стои по-достоверно.

    Ами приеми, че това е (скрития) смисъла на юленуването — да подбереш съвсем подходящ подарък за подходящия човек, който си решил да посетиш (за разлика от коледуването — там смисъла май е друг) :)

    Значи трябва да се реши дали ще се спомене явно този скрит смисъл или ще се остави читателят сам да се мъчи да се сети. Но това няма да е мое решение :)

  11. Григор says:

    То скрит смисъл хубаво, ама явната достоверност къде отива? Да имат хобитовите деца толкова много и добре подбрани подаръци просто е технически неубедително. Особено при положение, че посещават всеки, който би ги почерпил. И да не говорим, че не се връзва с “традицията” на хобитите в областта на матомите.

  12. Nick Angelow says:

    Особено при положение, че посещават всеки, който би ги почерпил.

    Посещават всеки, който би ги почерпил и за когото са подбрали подарък :)

    Виж, за традицията има да наваксвам, но не знам кога :/

    Ама вие си знаете по-добре. Все пак вече си признах, че последната дума тук не е моята :)

  13. Siff says:

    И на мен точно подбраните подаръци ми идват малко в повече. Мисля, че много по-добре би било подаръците да са леко карикатурни (грозната лула, мисля, си е съвсем на място) или да са такива, които лесно биха могли да бъдат направени и, съответно, юленарите да могат да носят по много и просто да раздават на всеки, според възрастта и пола: чатал за прашка (със или без ластик/скъсан ластик), кукла от парцали, цветни камъчета за децата? Шарена кратунка за домакинята? Или пък просто стари играчки за децата?

    Още нещо: когато юленарите гонят злата сила, Галдо извиква: “Не сме се разбирали така!”. Според мен, тъй като това е последния смял, който посещават не върви да казва “Не сме се разбирали така!” и бих предложил или да се махне, или да се замени с нещо от рода на “Стига бре!”.

    Поздрави!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>