ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

С един приятел спорим дали българските елементи, които съм вмъкнал “Елесар” (по-специално около юленуването) са приемливи, или натежават. Лично аз се аргументирам с ориенталските (и дори български!) елементи в “Дюна” на Франк Хърбърт, които силно допринасят за успеха на романа. А се сещам и за музикалните мотиви от български народни песни, които вече масово се използват във филмовата музика, без обикновеният зрител изобщо да знае, че са български.
Вие как смятате, след прочитането на втора глава?