ЗА ВРЕДАТА ОТ ШИСТОВИЯ ГАЗ

Веднъж в трамвая аз изпуснах газ
(навярно се е случвало и с вас).
Не е съвсем прилично, ама на -
какво да правиш, брат, човещина.
Но се качиха екоактивисти
и викнаха, че газът бил от шисти.
Аз възразих, че газът е от боба
поет дълбоко в моята утроба.
Уви, дикиш не хвана мойто слово;
те викаха отново и отново:
“Агент шевронски! Долен тарикат!
Земята ни погубваш, мръсна гад!”
Накрая всички тъй се разлютиха,
че с пяна на уста ме заклеймиха
като агент на империализма
и искаха да ми направят клизма.
—————–
Поуките за мене са такива:
Не пускай газ, че газ глава затрива.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

17 Responses to ЗА ВРЕДАТА ОТ ШИСТОВИЯ ГАЗ

  1. Ааааахахахахахахахаха :-D :-D :-D LOL!

  2. gost says:

    Забавно наистина, но…
    тук например е дадено друго мнение, наглед добре обосновано. Една от тезите, които ми правят впечатление е, че дебатът около шистовия газ по една или друга причина се превръща в противопоставяне на едни срещу други, като същността на дебата се измества с това. Аз самият стоя настрани от цялата патаклама, защото смятам, че е излишна. Едно комплексно изследване на технологията и краткосрочните и дългосрочните ефекти от нея трябва да дадат отговор дали да я бъде или не. Всичко останало е екскрементомятане в двете посоки, което да си кажа честно, не ме възторгва.

  3. Lubo says:

    @ Gost
    Точно това имам предвид.

  4. gost says:

    :)
    Ok, понеже в текста иде реч само за изцепките на някои екоактивисти, бях останал с впечатлението, че критиката е едностранна.

  5. Григор says:

    @gost: Покрай психози като ГМО и шистовия газ за мен думата “еколог” бавно, но сигурно се превръща в диагноза. :-( Не мога да отрека, че сред поддръжниците на доста от анти-екологичните теми има и опитни и безсъвестни манипулатори. Както, впрочем, и сред еколозите. Но поне сред поддръжниците на анти-екологичните теми явните психотици биват гледани от останалите с недоверие и подигравка. Докато сред еколозите явните психотици биват гледани от повечето от останалите като пророци и посветени. И съответно психозата заразява и останалите… Допреди няколко години еколозите бяха за мен най-свястната група хора наоколо. В момента, чуя ли, че някой се занимава с екология, несъзнателно първо го преценявам дали не е психотик…

    Цитираното мнение е чудесен пример. Публикувано е в сайт за шеговити псевдо-новини, тоест е шега с читателите. Но изумително много хора не схващат шегата и го приемат за чиста монета (вижте коментарите отдолу). Наскоро бях писал в моя блог откровена до бруталност подигравка с еко-психозите. По-малко от ден след публикуването й я видях цитирана като “сериозно изследване”!…

    • Чергар says:

      Точно тази статия не е шега, а личното мнение на автора. Твърдя го, защото автора съм аз. А колкото до стихотворението, готино е, но бих му отговорил така:

      Човече боже, яж си боба и пърди на воля.
      Недей се опасява, че този газ
      що ти създал си в твоята утроба
      приятелите еко-активисти
      ще да объркат с газ от шисти,
      освен ако не си си дал отвора
      да го сондират от Шеврона – хора.

    • gost says:

      Григоре, доколкото съм се срещал и съм имал работа с еколактивисти, съм забелязал три основни групи сред тях:
      1. обикновени откачалки;
      2. обикновени опортюнисти;
      3. обикновени хора;
      Негативното отношение към екологията, което много хора си изградиха, а други имат интерес да раздухват, се дължи най-вече на първите и вторите, които обаче не ми се струва да са основната част от екоактивистите. Друг е въпросът, че са сериозен процент. Проблемът идва от това, че търсенето на сензации от страна на журналистите, както и непукизмът им към това, което публикуват, се изразяват най-вече в предимствено отразяване на най-гръмогласните и съответно кухи, та дрънчащи, “говорители”. В крайна сметка всичко това се стоварва до широката публика, която в общия случай е порядъчно непросветена и разполага с нискокачествена информация. Ето как се появяват на бял свят най-големите безумия, а екологията се очерня не на базата на нейните качества, а на база качествата на отделни личности. Самата практика ми се струва порочна.
      От друга страна, горещо препоръчвам на познатите си да прочетат “Състояние на страх” на Майкъл Крайтън, за да разберат, че не трябва безкритично да се приема всичко със зелен етикет. Струва ми се нужно, Нужно е, защото повечето хора си изграждат мнение по доста въпроси, запознавайки се само със становището на едната страна.
      ПП: Бих се радвал, ако някой по-добър от мен стихоплетец разкаже за онези патриотични българи, които са се притекли на помощ на лирическия герой, казвайки му, че яденето на боб и последващите дейности са част от дълга му за спасение на родината от червената заплаха и руския империализъм, целящ от десет века да ни превърне в Подунавска провинция.

  6. niki RtbD says:

    Зад шеговито-саркастичния стил на Чергаря почти винаги стоят сериозни послания и въпроси, заслужаващи размисъл. Не се подвеждайте ;) Що се отнася до мнението на Григор – в никакъв случай не съм сляп поддръжник и почитател на еколозите заради това,че са или се заявяват като такива. Често пресилват и преувеличават нещата. За шистовия газ обаче въпросът е крайно сериозен и всички трябва да се отнесем подобаващо към него. За да не ни продават след някоя и друга година водата за пиене. Което може би е и една от целите покрай всичките други

  7. Finarfin says:

    Ха-ха :D Браво, Любо, страхотно е!

  8. Григор says:

    @chergar: Да си призная, сериозно ме плаши, че това може да е нечие искрено мнение. Но блогът на Любо е място за по-хубави теми.

    @gost: Обикновените откачалки са нищожен процент от екоактивистите. (Не зная какво наричаш обикновени опортюнисти, и какво обикновени хора.) Проблемът е, че значителна част от останалите екоактивисти им вярва, независимо какви глупости приказват, подкрепя ги и ги обявява за специалисти и едва ли не пророци. Няма да забравя как двама екоактивисти след земетресението при Шабла се пръкнаха по телевизията да обясняват на цял народ, че било резултат от сондирането за шистов газ. Чудих се да се смея ли, да плача ли. Накрая се смях със сълзи, като компромис от двете…

    Обикновени откачалки има и сред защитниците на шистовия газ, но там трябва да ги търсиш със свещ посред бял ден. Не защото са по-малко – не са. А защото останалите, било мошеници, било нормални хора, просто не им вярват и ги избутват в ъгъла, вместо на трона.

    Това е, което ме плаши сред екоактивистите. И едно от лошите му последствия е, че все повече хора почват да възприемат екоактивизма като психоза и да се махат от тази кауза. С което я оставят на психотиците – а тя е важна, ако се подкрепя разумно…

  9. Finarfin says:

    Тази дискусия ме подсеща за “Състояние на страх” на Майкъл Крайтън – много интересна книга точно по темата за антропогенните влияния върху околната среда. Препоръчвам я на всички, които не са я чели.

  10. gost says:

    @Григор,
    обикновена откачалка е човек, който, когато чуе думата “екология”, си представя Великата майка природа, властваща над всички живи същества и над целия свят. Такива хора са готови да поставят знак на равенство между живота на човек и този на куче. В тяхна защита може само да се каже, че към живота на кучето те включват и животите на бълхите по него.
    Обикновените опортюнисти са хора, за които върху зелената идея винаги стои и доларов знак. Независимо дали ще усвояват “едни пари тука по евро програмата за…”, или ще бълват какви ли не теории, за да продават бройки от псевдонаучните си трудове, или пък по някакъв друг начин печелят от дейността си, те са в отношения с екологията, сродни на тези между гореспоменатото куче и също така гореспоменатите бълхи.
    Обикновените хора смятат, че:
    1. биосферата на Земята и отделните екосистеми в частност са нещо много сложно;
    2. човекът е част от това сложно нещо, при това напоследък – важна част;
    3. част от действията на човека са толкова значими, че трябва да бъдат внимателно наблюдавани и оценявани, защото има опасност по непряк начин да навредят на човека.
    Целта им е проста: “Ако ще е живот, да е качествен”. В частност: “Ако ще е въздух, да е чист, ако ще е вода, да е бистра и т.н.” (Малко снобарско, но пък всеки си има недостатъци.) :)
    Прав си за това, че по медиите се появяват всякакви еко гурута. По-параноичното обяснение гласи, че това е целенасочена цензура, за да бъдат отвратени хората от екоидиотизма и така разумните доводи, които могат да дойдат от останалите еколози, да бъдат не заглушени по насилствен и недемократичен начин, а пренебрегнати по напълно демократичния път на платената антиреклама.
    По-циничното обяснение гласи, че журналистите са също толкова необразовани, лековерни и тъпи, колкото е и аудиторията им. Търсейки евтината сензация, те пренебрегват реалните проблеми, а негативният стереотип за еколозите е само страничен ефект.
    Не ме интересува кое е вярното – възразявам и срещу двете практики. Възразих и когато според мен Любо, макар и неволно, се присъедини към това поведение. Стихчето вменява на целокупното екоактивно множество вината, или по-точно простотията, на единици. Да се вменява вина на базата на самоопределение обаче е неправилно (най-мекият възможен израз). Група хора, обединени от общ признак, не отговарят за действията на единици. Човек отговаря за действията си със своето име и трябва да бъде обвинен с името си. Хау! :)

  11. Григор says:

    Според мен вина може и трябва да се вменява на базата на самоопределение – като минимум морална. Ако примерно някой се самоопределя като хитлерист или сталинист и подкрепя фашистките концлагери и сталинските лагери, е логично да носи морална вина и отговорност за тях (въпреки че може по тяхно време да не е бил роден).

    За журналистите – уви, циничното определение твърде често се оказва вярното.

    За екоидиотизма – ще го напиша още веднъж, по-ясно. Проблемът е не че сред екоактивистите има и луди – такива има навсякъде. Проблемът е, че “нормалните” екоактивисти масово слушат лудите и им се водят по акъла. (Имам приятели, на които се възхищавам във всяко отношение с изключение на екоактивизма – щом в едно изречение има “защита на природата” или синоним, те го вярват безрезервно, включително ако другата част от изречението е например “пазете се от марсианските агенти”, и включително ако очите им казват точно обратното на чутото.)

    Иначе казано, проблемът е не в лудите, а в “нормалните”. Те са, които трябва да вземат мерки, ако искат да не бъдат третирани по подразбиране като луди. Не го ли направят, ще бъдат смятани за луди, и с пълно основание. Нормални хора не се водят по акъла на лудите.

  12. gost says:

    @Григор,
    ако си хитлерист, подкрепяш идеи, които са нехуманни и незаконни. Ако си германец, много хора по подразбиране ще решат и че си хитлерист. Неонацистите е абсурдно да ги съдиш за концлагерите, там са били други хората, но можеш да ги осъдиш за проповядване на идеи и поведение, които могат да доведат до тях. Да осъдиш за каквото и да е. Проучи основите на правото и ще откриеш, че за престъпленията си има точни дефиниции и не можеш да размяташ обвинения като министър на вътрешните работи във всеки грях, който ти хрумне, че е намесен или би могъл да има нещо общо с конкретния случай.
    За екоидиотизма, предполагам, че с теб сме си имали работа с хора от различни среди. Много от тези, които аз познавам, са професионалисти и знаят с какво работят. Предполагам, че ти си си имал работа по-скоро с хора, които са добронамерени, но с твърде повърхностно образование по темата, а знаеш, че половината истина е по-опасна от пълната неосведоменост. Не мисля, че е добра идея човек да си прави генерални заключения върху непредставителни извадки. Вероятно се отнася и за двама ни. :)

  13. Григор says:

    @gost: За обвиненията – говоря за моралната отговорност, а не за юридическата. Дали едни идеи са хуманни или не в случая няма значение – след като подкрепяш определена идея, за мен поемаш моралната отговорност за делата й. (А ако подкрепата ти е повлияла други хора, за мен носиш и юридическа отговорност.)

    Няма как да ограничиш загрижеността за природата само до експертите по екология. (И слава богу – ако имаше как, щеше да отреже активността на сума ти свестни хора.) Но да преценява нещата наоколо адекватно е отговорност на който ги преценява. Нито някой е длъжен да те пази от всяка глупост, която би могъл да направиш. нито има как. Ако стоиш под рушащ се мост и те затрупа, отговорността си е открай докрай твоя, колкото и луди да са те излъгали, че там е безопасно да се стои. Задължението да прецениш кой е кадърен и кой луд си е лично твое. Лудите са свободни от отговорност, но ако ти претендираш да си нормален, не си… Същото е и с екологията.

    “Нормалност” означава именно способността да вземаш отговорни решения – което ще рече зрели, адекватни и за които отговорността носиш ти. А “дееспособност” е правото на действия, което произтича от преценката ти като “нормален”, способен да носи отговорност. Ако държиш да не носиш отговорност, за мен ти губиш правото на дееспособност.

    Това е и причината да преценявам “лековерните” екоактивисти като луди по подразбиране. Много брутално е, но е съобразено с неспособността им на преценка на реалността и носене на отговорност за преценката им – иначе казано, е адекватно и справедливо. По-конкретно, дефиницията за психоза е неспособност за правилна преценка на реалността, дори след аргументираното й доказване от други. След като човек приказва глупости по екологични въпроси, и аргументираното му опровергаване не променя мнението му, за мен той е психотик и има нужда от лечение. За негово и на околните добро.

  14. gost says:

    @Григор,
    тая дискусия стана дълга и доста извън темата, така че пускам последен коментар. Давам ти последната дума. :)
    Моралната отговорност, за която говориш, мисля, съвпада с отговорността за пропагандираните идеи, за която аз говорех. :)
    Прав си за поемането на личната отговорност. За това говоря и аз. Еко идеите на разни хора са си само и единствено на тези хора. Когато ръсят глупости, трябва да бъдат назовавани поименно и да си носят последиците, дори те да са болнично лечение. Ако един облечен в зелено човек те бута да се напъхаш под рушащ се мост, то ти би пожелал този човек да те остави намира и сам да си стои под моста. Даже може би би си пожелал всички като този човек да си стоят под рушащия се мост. Но кои всички? Тези, които са облечени в зелено, или тези, които карат други хора да застават под моста, или тези, които са облечени в зелено и предлагат моста да бъде ремонтиран? Мисля, че отговорът е ясен.
    Лека вечер на всички и приятно прекарване на празниците! :)

  15. Кал says:

    :D

    А бг мамите из таз хава
    защо, певецо, ги не спомена?

    (Горното да се чете като закачка, без конкретен прицел, освен навярно начина, по който се етикетират групи хора в тез д,ебати в Интернет. Вчера с Наско Славов си припомняхме мисълта, че за да разбереш някого, неминуемо го опростяваш. Опростимо е. :) )

    Смях и поезия и през новата, Любо! :)

    П.П. И първообразът, „Фантаст и газ“, беше много :D .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>