ДОБРО ОТ ЗЛОТО

Ти трябва да правиш добро от злото, защото просто няма от какво друго да го правиш.
Казал го е Робърт Пен Уорън. И неотдавна аз осъзнах колко е прав. Защото хвърляйки поглед назад, внезапно разбрах, че всичко, което съм постигнал в своя живот, дължа на злото.
Роден съм отдавна. Много отдавна – само 10 дни след средата на миналия век. А две години по-късно у нас се пръкнала една мракобесническа организация, наречена “Главлит”, копие на аналогичната инстанция в Съветския съюз. Целта на “Главлит” била ни повече, ни по-малко, да прочисти цялата българска литуратура от буржоазни, шовинистични и прочие вредни влияния. С други думи – тотална цензура.
Изготвен бил списък на книги и автори, които да бъдат обявени извън закона и да се изхвърлят от всички библиотеки в България. В списъка влизали цял куп исторически изследвания. Политическа литуратура. Плюс съчиненията на Карл Май – защото в “Майн кампф” Хитлер бил споменал, че харесва този автор. Там попаднал и романът “Отнесени от вихъра” като расистко произведение. “Мечо Пух” се отървал само с лека уплаха – след дълго обсъждане решили да не го забраняват.
Списъкът си е списък. Обаче след изготвянето му трябвало да последва и изпълнение. А местните партийни велможи не били свикнали само да изпълняват. Те трябвало да демонстрират ентусиазъм… и да преизпълняват.
Това вече го помня. Детските спомени често са най-ярките.
В средата на 50-те години беше забранен не само Карл Май. Неофициално попаднаха извън закона ВСИЧКИ индиански романи. Единственото изключение беше “Синовете на великата мечка” на Лизелоте Велскопф-Хенрих, защото авторката се оказа германска антифашистка.
В черния списък беше Едгар Уолъс. Но покрай него изгърмяха ВСИЧКИ криминални романи. Включително и тези на Конан Дойл.
Ние, децата (и най-вече батковците ни) тайно прехвърляхме от ръка на ръка криминални и индиански романи. Криехме ги под дюшеците. А родителите ни ги намираха и ги изгаряха – защото ние не разбирахме, но те знаеха какво е да те обвинят в четене и разпространение на вредна литература.
И все пак във всичко това се криеше и семето на нещо добро.
Навярно сте виждали кадрите с клади от книги, запалени от нацистите. Нашата власт беше по-умна и по-прагматична. Библиотеките се прочистваха от всичко, пораждащо дори най-леко съмнение, но книгите не се изгаряха. Отиваха в складовете на вторични суровини.
А през почивните дни по-смелите хлапета прескачаха бодливата тел и мъкнеха от складовете купища дрипави книги. Книги, пълни с вълнуващи приключения.
Аз имам двама по-големи братя. Ще им бъда вечно благодарен, че ме научиха да чета още когато бях на 4 години, и че отмъкваха от складовете онези книги. Така в ръцете ми попаднаха броеве от изданието за комикси “Чуден свят” (забранено, естествено) и няколко произведения на френската фантастика от началото на века. Една от тези книги – “Пленникът на Марс” (някой ден ще ви разкажа за нея) – порази въображението ми до такава степен, че още от ранно детство начерта веднъж завинаги целия ми път през живота. Ако съм постигнал нещо, то е благодарение на нейния автор Гюстав льо Руж.
Парадоксално – но въплъщението на злото “Главлит” ми стори добро.
И кой знае защо си спомням как Ам-гъл спаси Средната земя от гибел в последния миг…

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

6 Responses to ДОБРО ОТ ЗЛОТО

  1. Lazy says:

    Хубава история. Макар и да съм заварил доста от социализма, знам за подобни неща само от приказки на други хора – когато аз растях, през 80-те години, вече нямаше нищо подобно.

  2. Itilon says:

    Хубава история, да!

  3. Мариана says:

    Интересено ми беше, даже се порових в нета за повече информация. Грозна история, но е имало и по-грозни по онова време. Яд ме е на късата памет на хората, които си спомнят единствено достъпните почивки и евтиното сирене :-(
    Само че не съм съгласна, че злото е сторило нещо добро. По-скоро доброто е станало въпреки злото.
    Кога едно цвете е по-хубаво – когато е оплевено, полято и прекопано или когато е задушено от бурени? ;-)

  4. Lubo says:

    Само да уточня. Онзи “Чуден свят”, за който споменавам, е издание за комикси отпреди 1944 г. Спомням си само част от поредиците в него: “Зигфрид”, “Приключенията на Мешко и Таралежко”, “Сатурн срещу Земята”.

  5. lammoth says:

    Изглежда наистина сте живели в света на Бредбъри, така както го е описал в 451″ по Фаренхайт”. Интересно, днес всичко е свободно за четене, а хората сякаш четат по-малко. Да не говорим, че най-четените автори в БГ, а и в САЩ, понастоящем, са Дан Браун, Стафани Майър, Даниел Стийл и др. отврати &/
    Доста е интересно, когато разказвате за такива периоди :)

    А сега си запретвам ръкавите и започвам да чета “ЕЛЕСАР-4″ :D

  6. Stilgar says:

    Според бръснача на Ханлон ( http://en.wikipedia.org/wiki/Hanlon%27s_razor ) не трябва да смятаме, че има зла умисъл в нещата, които могат да се обяснят с глупост. Ако бяха по-интелигентни властимащите от онова време щяха да предприемат по-пропаганден подход като в 1984. След време като са се сменили 1-2 поколения и на власт са дошли малко по-образовани хора точно това са направили. Много се смях на предговорите на “По пътя” и “Полет над кукувичето гнездо”, където на дълго и на широко (около 10 страници) се обяснява как съответната книга е написана като критика на капиталистическото общество, щото видите ли то е много скапано и само социалистическият строй. А аз ги чета 7-8 години след падането на режима и ми е смешно…

    А колкото до този нечуван френски автор… ами всички, във всяка област на науката и изкуството са стъпили на раменете на гиганти.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>