ЗАКЛИНАТЕЛЯТ

Наскоро преведох за издателство “Изток-запад” новото издание на “Заклинателят”. Книгата ще излезе в най-скоро време.
Ето какво написах за нея:

Неведнъж ме попитаха: Защо „Заклинателят”? Защо не „Екзорсистът”, както е оригиналното заглавие?
Ако ставаше дума за нова книга – точно така бих постъпил. Още повече, че екзорсизмът не е просто заклинание, а сложен църковен ритуал за прокуждане на злите духове. „Екзорсистът” би било най-точно.
Но книгата е позната отдавна на българския читател и не желаех да създавам впечатлението, че става дума за нещо ново. Онзи, който посегне към книгата, трябва да знае, че става дума за творба, създадена преди четири десетилетия и потресла целия свят със своя свиреп драматизъм.
И все пак… онова, което казах по-горе, не е съвсем точно. Защото въпреки огромния успех на книгата, авторът Уилям Питър Блати е поискал за юбилея да предложи едно обновено и обогатено издание, което ще изненада дори онези, които са чели предишното. Образите в „Заклинателят” днес са много по-ярки, постъпките им – много по-логични и разбираеми, а ужасът – по-остър от когато и да било.
Впрочем за ужаса. Mea culpa, както би казал някой от благочестивите йезуити в книгата. Признавам, че не бях чел „Заклинателят”. Както навярно се е случвало на мнозина от вас, отблъсна ме тъкмо една от причините за блестящия успех на романа – неговата репутация, обвита в сензационност, страх и напрежение. Тъкмо затова безкрайно се изненадах, когато започнах да го чета.
Да, в много отношения „Заклинателят” е вледеняващо четиво, застанало наравно с шедьоврите на такива класици на ужаса като Лъвкрафт, лорд Дънсани и Стивън Кинг. Но е и много повече – жива, пълноценна литература за доброто и злото, за човешкия дълг, за съмненията, вярата и саможертвата. Прелиствайки забързано страница подир страница, аз обикнах и отчаяната майка Крис Макнийл, и шегобиеца отец Дайър, и трогателно досадния детектив Киндерман… но истински се възхитих от мъжествения свещеник Деймиън Карас – измъчван от колебания, с разклатена вяра, но готов да заложи на карта живота и душата си, за да спаси едно дете. Истински душевен пастир и истински човек, за когото би могло да се каже:

Добрият човек не оставя следа
с руини и кръв по земята.
Оставя ни песен, и хляб, и вода,
която да пият сърцата.

Повече от това едва ли бих могъл да добавя. Ще го добави самата книга за онези от вас, които я разлистват за пръв път, както и за онези, които ще преоткрият с удоволствие новото й богатство.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>