ФИЛОМИТОН КЪМ МИЗОМИТОН

Докато работех над предстоящата книга “Легенди от Средната земя”, реших да включа в нея откъси от кратката поема на Толкин “Филомитон към Мизомитон”. В нея Толкин е отразил спора си с Клайв Луис за стойността на романтиката и легендите. Доколкото знам, досега не е превеждана на български. Някой ден ще седна да я преведа цялата, но засега споделям с вас три части. Струват ми се вдъхновяващи.

О, сър – му рекох аз, – макар и вън от Рая,
Човек не е погубен, ни променен до края.
Дори и покварен, на трона си остава
и пази царски дрипи от старата си слава:
Човек, Творец вторичен, кристално огледало,
в което се пречупва божественото Бяло
на багри многобройни с безкрайни съчетания,
що в умовете раждат действителни създания.
Дори ако напълним със елфи и гоблини
гори и пущинаци, долчинки и рътлини,
със драконово семе света да сме засели
и Богове да пращаме из мрачните предели –
това е наше право. За него няма тлен,
Човек закона спазва, по който е роден.
…………..
Блажените поети легенди са създали
за туй, що се не среща в архиви и анали.
Не те – самите ние забравяме Нощта
и търсим си утеха във бягство от света
чрез евтини забави или безплоден блян
за остров на блаженство от златен лъч огрян.
Те знаят по-красиви, по-прелестни места,
съзират ги в съня си далеч, накрай света.
Но седнеш ли да слушаш, пази се ти от тях –
те виждат също Гибел, падение и страх,
и все пак този страх съвсем не ги възпира
към доблест да ни палят с вълшебната си лира,
за да огреят Днеска и мрачното Тогаз
със Слънце, над което те само имат власт.
………………..
Как бих желал да пея до тези менестрели,
незримото да будя със мелодични трели,
да плавам с храбреците из бурния простор
със кораб съграден от здрав планински бор,
упътен след неясна и ефимерна цел
на приказния Запад зад синия предел.
Аз бих застанал редом с бойците под обсада,
що водят люта битка, без милост и пощада,
и все пак вярно дават във злато свойта дан,
за да секат монети за краля невидян
или със златни нишки по бойни знамена
да изтъкават герба на своята страна.
Не искам твоя път, потънал в прах и скука,
где всичко е известно – от тука и до тука,
где нищо не помръдва и няма място там
за дребния мечтател със скромния му плам.
Не ще ме покори Желязната корона.
В колиба си оставам – в колиба, но на трона.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

4 Responses to ФИЛОМИТОН КЪМ МИЗОМИТОН

  1. Strider says:

    Митолюбеца и Митомразеца? Превъзходно!
    Възхитителен превод, Нарви. : )

    Иначе поемата е превеждана преди, макар и неофициално – веднъж от Калоян Иванов (Аданедел), веднъж от Детелина Маринова (Крал). Беше преди 5-6 години, ако не ме лъже паметта.
    Ето това е част от Кралския превод:

    Сърцата ни не са лъжовна смес –
    все още помнят, черпят мъдрост чрез
    Всемъдрия. Дори и отчужден,
    човек не е изгубен, променен.
    Макар лишен от кралския си трон,
    доспехите си пази в своя дом,
    обречен да твори със Божи акт –
    не култ към друг кумир и артефакт,
    човекът под-творец е призма –
    Единствен лъч като дъга излиза,
    отсенки множество се съчетават
    и форми разни в него заживяват.
    Макар из кътчетата на света
    да крием елфи, орки, и макар
    да сеем ниви с драконово семе,
    и светли божества, и тъмен демон –
    творим – и то е наше право, –
    и следваме Великото Начало.

  2. Lubo says:

    Благодаря, Страйд!
    Ще се постарая в близко време да я преведа цялата.

  3. Strider says:

    Тръпнем в очакване. Григор ще каже същото. :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>