КАК КАЗАКЪТ ИЗМАМИЛ ДЯВОЛА

Радвам се, че приказката за златното бузуки ви хареса. Ето тогава още една:

КАК КАЗАКЪТ ИЗМАМИЛ ДЯВОЛА
Украинска приказка

Живял на белия свят казак – буен перчем, луда глава. Пил, гулял, с враговете воювал, родната земя бранил.
Но минали години, поулегнал казакът, заживял мирно и дори почнал по празниците да ходи на черква.
И тъй се случило веднъж, че както се прибирал от черква след рождественската служба, насред тъмния път изскочила насреща му черна сянка. Свинска зурла, копита, криви рога – ни много, ни малко, самият дявол.
Не се уплашил казакът и викнал:
- Махай се от пътя, нечиста сило!
А дяволът се хили:
- Свиквай с мен, казаче! Скоро ще дойдеш в ада, съсед да ми станеш, за греховете си люти мъки да търпиш.
Разлютил се казакът.
- Няма да видиш ти, мутро поганска, казашка душа в пъклото!
- Аз пък ти казвам, че мястото ти е отдавна подготвено – запънал се рогатият. – Искаш ли да го видиш?
- Защо пък не? – рекъл казакът. – Винаги е интересно да види човек нови места.
Хванал го дяволът за ръката, тропнал с крак и двамата се провалили вдън земя – право в пъклото. А там – страховита гледка. Огньове горят, казани врат, пищят грешни души. И насред всичко това – стои едно празно място с грамадна купчина камъни. Посочил натам дяволът.
- Виждаш ли тая камара, казаче? Тия камъни са твоите грехове. Цял живот да се молиш, пак няма да измолиш прошка за всичките. Тъй че свиквай – мой гост ще бъдеш чак до страшния съд.
Огледал казакът каменната грамада оттук, огледал я оттам, и накрая попитал:
- А не може ли от тия камъни да си построя една къща, щом ми е писано да живея тук цяла вечност?
Ухилил се дяволът:
- Видя ли, че няма къде да се дяваш? Хайде от мен да мине – построй си къща, та да ти напомня за греховете.
Плюл си казакът на ръцете и се захванал на работа. Много ли, малко ли време минало, накрая построил къща за чудо и приказ. Изкарал го тогава дяволът пак на белия свят и му казал:
- Живей си сега, но да знаеш – скоро пак ще се видим.
Поживял казакът още някоя и друга година, но накрая животът му свършил. Погребали го както е редно, а през нощта дяволът дошъл на гробището да отнесе мъртвеца. Сграбчил го за краката и почнал да дърпа, а казакът се вкопчил с две ръце в кръста над гроба и не пуска. Дърпал дяволът, дърпал, най-сетне изтръгнал кръста от земята и двамата с покойника се провалили в пъклото – право при каменната къща.
Зарадвал се нечестивият – зер, казашка душа бил спечелил. Но излязло, че рано било да се радва. Рипнал казакът, изкатерил се върху къщата, забил кръста над покрива и се провикнал:
- Измамих ли те, сило поганска? Туй не е къща, а църква ще бъде – да идват грешните души и да молят прошка за греховете си.
Разбеснял се долу дяволът. Подскача, крещи, проклина с най-грозни думи, но да се покатери горе не смее – страх го е да не падне и да си потроши ръце, крака, рога или някакви други крайници. Накрая не издържал, отворил адската порта и викнал на казака:
- Махай ми се от главата, проклетнико! Върви право в рая, там да ти берат грижата!
Казакът не чакал втора покана. Скокнал от покрива и изтичал навън през портата.
От тогава дяволът щом чуе някой да тропа на портата, най-напред наднича да види кой стои отвън. Зърне ли казашка душа – здраво залоства с три резета и не отваря за нищо на света.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Приказки. Bookmark the permalink.

7 Responses to КАК КАЗАКЪТ ИЗМАМИЛ ДЯВОЛА

  1. Емката says:

    Хитростта помага дори и в най-тежките мигове.Браво,гн Николов!Имате ли още приказки?

  2. Lubo says:

    Има, има…
    :)

  3. Иван says:

    Винаги е интересно да се чете за хитрости :)
    Някой ми беше казал че човек може да се научи на цялата мъдрост на света в първите 7 години. Ако си извади поука от приказките :)

  4. Хахаха, ето това ме развесели наистина! Много е хубаво!

  5. lammoth says:

    С малко закъснение, ЧНГ г-н Николов, пожелавам ви успешна и плодотворна година! :D

    И благодаря за приказката! Твърде вероятно казаците да са получили тази дяволска хитрост навремето от техните предшественици по онези земи тогава – прабългарите :D

  6. gost says:

    Любопитна е съдбата на църквата… :)

  7. Григор says:

    Любо, чувствам как направо се оформя сборник… :-)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>