ПРИКАЗКА

Честита ви Нова година, приятели!

Извинявайте за дългото отсъствие. Знам, че очаквате продължението на “Елесар”, но не съм стигнал доникъде. Беше ме налегнала… хайде, да не го наричам депресия, но умора и обезкуражаване.
Е, лошото си има и добра страна. Хрумна ми да се опитам да пиша приказки – мои, авторски, но посветени на различни народи.
Сега ви предлагам една от тях.

ЗЛАТНОТО БУЗУКИ
Гръцка приказка

Преди много-много години в малка къщичка край брега на Егейско море живял беден рибар със своя котарак Михалис. Всеки ден той излизал с лодката си в морето да хвърли мрежите, а когато вечер се връщал с улова, посрещала го радостна песен. Защото в къщичката, зад гърненцата със сол, мащерка и чубрица върху високата лавица, живеел един весел щурец, който по цял ден свирел на бузуки. И тъй чудесна била песента му, че дори свети Николай от иконата в близкия параклис се усмихвал колчем я чуел.
Така се минавали година подир година. Рибарят продължавал да излиза в морето, котаракът Михалис чакал на прага да го посрещне и да се отърка в краката му, а щурецът все свирел и свирел на звънкото си бузуки.
Ала подир време щурецът остарял. Попрегърбил се, честичко боледувал, кашлял задавено зад гърненцата, а песента на бузукито му се чувала все по-рядко. Понякога, когато оставали само двамата, слизал при Михалис и тихичко му се оплаквал от болежките си.
През един есенен ден над Егейско море връхлетяла страховита буря. Дъждът се леел като из ведро, вълните с рев блъскали брега, сивите облаци слезли ниско и сякаш се слели с бушуващите талази. Михалис лежал сгушен край изгасналото огнище и се ослушвал да чуе стъпките на стопанина, ала рибарят не идвал. Когато паднала нощ, котаракът въздъхнал:
- Лоша работа. Май ще останем самички, приятелю щурец. Види се, че морето е решило да погуби нашия стопанин.
Горе на лавицата щурецът се поизкашлял и попитал:
- Няма ли кой да му помогне?
- Сега само свети Николай може да го спаси – рекъл Михалис. – Чувал съм, че той помага на моряци в беда.
- Ами какво чакаме щом е тъй? – развълнувал се щурецът. – Да вървим да го помолим за помощ!
Ала котаракът Михалис само погледнал навън през прозорчето и поклатил глава. Той никак не обичал да се мокри.
Тогава щурецът с пъшкане се надигнал от мъничкото си легло, нахлупил шапка, вързал си шал, взел бастуна и закуцукал под проливния дъжд към параклиса.
В параклиса било тихо и тъмно, само една свещичка мъждукала пред иконата на свети Николай. Щурецът се прекръстил, поклонил се и рекъл:
- Свети отче, дошъл съм при теб с молба от сърце. Помогни на нашия рибар да се завърне жив и здрав от морето.
Погледнал го свети Николай, почудил му се, а после отговорил с въздишка:
- Късно си дошъл, драги приятелю. Вече нищо не зависи от мен, а от свети Петър. Нека попитаме него.
Той погледнал нагоре и се провикнал:
- Хей, Петре! Отворил ли си райската порта?
И от небето долетял гласът на свети Петър:
- Отворена е, отворена!
Свети Николай отново въздъхнал и разперил ръце.
- Нищо не мога да сторя, драго щурче. Щом портата е отворена, някой трябва да мине през нея.
Замислил се щурецът и изведнъж предложил:
- А защо аз да не мина през нея? Вече съм стар и малко ми остава на този свят.
Като го чул, свети Петър така се смаял, че надникнал от небето. Погледнал го, намръщил се и казал строго:
- Какво ще правиш ти в рая? При нас ангелите поне знаят да пеят. А ти?
Хванал тогава щурецът старото си бузуки и засвирил така, както никога през живота си. Тъй омайна била песента, че свети Петър не издържал, усмихнал се и махнал с ръка:
- Хайде, минавай по-бързо, додето не съм размислил.
А сред мрачното море рибарят отчаяно се борел с вълните и вече си мислел, че ще загине. Но ненадейно в нощта пред него се появила лодка, огряна от неземна светлина и на кормилото й седял белобрад старец с бели дрехи. Прекръстил се рибарят, защото познал, че това е свети Николай. Сграбчил въжето, което му хвърлил старецът, вързал го за носа на своята лодка и усетил как мощна сила го влачи през бурните вълни към брега.
Мокър и изтощен слязъл рибарят на спасителния бряг и с бавни стъпки поел към къщичката си. А когато влязъл, много се учудил, че щурецът не го посреща както друг път с песента си. Запитал се къде ли е изчезнал мъничкият му приятел.
Ала само котаракът Михалис знаел, че храбрият щурец вече свири на златно бузуки горе в рая.

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Приказки. Bookmark the permalink.

14 Responses to ПРИКАЗКА

  1. Григор says:

    Тъжна, но много, много красива.

    Страхотен си, Любо. Както винаги…

    Има ли още приказки? :-)

  2. gost says:

    Бях започнал да се тревожа. :)
    Чета и се радвам. :)

  3. JayV says:

    Страхотна е приказката. Усещането е все едно някой стар грък я разказва на децата събрали се около огъня. Тъжна и много стойностна – поздравления!

  4. анна says:

    Приказна приказка, колко е красива! И хич не ми е тъжна!
    Благодаря, Любо Николов!

    От ани ананиева (веднъж, на Коня, с червен чадър…)
    :-)

  5. Страхотна приказка.

  6. GreenHawk says:

    Прекрасна приказка, поздравления! А за Михалис, котаракът – типичен грък, мързелив, но важен:)

  7. bookgirl says:

    Здравейте, господин Николов!
    Бих искала да Ви поздравя за прекрасните приказки, публикувани в алманаха “Фантастика 2010-11″. Както съм написала в свой коментар в сайта на една книжарница, Вашите истории са сякаш автентични фолклорни образци, извадени от пожълтелите страници на етнографски сборник, съставен прилежно от някой пътешественик-изследовател. Показали сте завиден усет за народопсихология. Нещо повече, отраснала съм с Вашите книги-игри и съм Ви голяма почитателка. Ето защо преведох “Златното бузуки” на гръцки и бих искала да Ви подаря резултата от своя опит. Всичко добро!

    “Το χρυσό μπουζούκι”
    ελληνικό παραμύθι

    Πολλά, πολλά χρόνια πριν σ’ ένα μικρό σπιτάκι στην ακτή του Αιγαίου ζούσε ένας φτωχός ψαράς μαζί με τον γάτο του τον Μιχάλη. Κάθε μέρα ο ψαράς έβγαινε με την βάρκα του στη θάλασσα να ρίξει τα δίχτυα κι όταν το βράδυ γύριζε με το ψάρεμα, τον καλωσόριζε χαρούμενο τραγούδι. Γιατί στο σπιτάκι πίσω από τα δοχεία με αλάτι, θυμάρι και θρούμπι στο ψηλό ράφι ζούσε ένας χαρούμενος τζίτζικας που όλη μέρα έπαιζε μπουζούκι. Και τόσο αξιοθαύμαστο ήταν το τραγούδι του, ώστε ακόμα και ο Άγιος Νικόλαος χαμογελούσε από την εικόνα στο κοντινό παρεκκλήσι, όσες φορές το άκουγε.
    Ετσι περνούσαν τα χρόνια. Ο ψαράς συνέχιζε να βγαίνει στη θάλασσα, ο γάτος Μιχάλης περίμενε στο κατώφλι να τον καλωσορίσει και να τριφτεί στα πόδια του, ενώ ο τζίτζικας όλο έπαιζε και έπαιζε το καμπανιστό μπουζούκι του.
    Αλλά με την πάροδο του χρόνου ο τζίτζικας γέρασε. Καμπούριασε λίγο, αρρώσταινε συχνά, έβηχε πνιχτά πίσω από τα δοχεία και το τραγούδι τού μπουζουκιού του ακουγόταν όλο και πιο σπάνια. Καμιά φορά, όταν έμεναν μόνοι οι δυο τους, κατέβαινε στον Μιχάλη και σιγά του έκλαιγε τους πόνους του.
    Μια φθινοπωριάτικη μέρα πάνω στο Αιγαίο ξέσπασε φοβερή θύελλα. Η βροχή έπεφτε καταρρακτωδώς, τα κύματα χτυπούσαν την ακτή με μούγκρισμα, τα γκρίζα σύννεφα κατέβηκαν χαμηλά και σαν να έγιναν ένα με τα μανιασμένα κύματα. Ο Μιχάλης ήταν ξαπλωμένος διπλά στο σβησμένο τζάκι κι έστηνε αυτί να ακούσει τα βήματα του οικοδεσπότη, αλλά ο ψαράς δεν ερχόταν. Οταν νύχτωσε, ο γάτος αναστέναξε:
    - Ασχημα πράγματα. Μάλλον θα μείνουμε μόνοι μας, φιλαράκο τζίτζικα. Φαίνεται ότι η θάλασσα αποφάσισε να καταστρέψει τον οικοδεσπότη μας.
    Πάνω στο ράφι ο τζίτζικας έβηξε και ρώτησε:
    - Δεν υπάρχει κάποιος να τον βοηθήσει;
    - Τώρα μόνο ο ‘Αγιος Νικόλαος μπορεί να τον σώσει – είπε ο Μιχάλης. – Εχω ακούσει ότι εκείνος βοηθάει τους θαλασσινούς στο κακό.
    - Μπα, τι περιμένουμε αφού είναι έτσι; – συγκινήθηκε ο τζίτζικας. – Ας πάμε να τον παρακαλέσουμε να μας βοηθήσει!
    Αλλά ο γάτος Μιχάλης μόνο κοίταξε έξω από το παραθυράκι και κούνησε το κεφάλι του. Δεν του άρεσε καθόλου να μουσκεύεται.
    Τότε ο τζίζικας με βογγητό σηκώθηκε από το μικρούτσικο κρεβάτι του, έβαλε καπέλο, έδεσε το κασκόλ του, πήρε το μπαστούνι του και, κουτσαίνοντας κάτω από την καταρρακτώδη βροχή, τράβηξε προς το παρεκκλήσι. Στο παρεκκλήσι όλα ήταν ήσυχα και σκοτεινά, μόνο ένα κεράκι τρεμόλαμπε μπροστά την εικόνα του Αγίου Νικολάου. Ο τζίτζικας έκανε το σταυρό του, προσκυνήθηκε κι είπε:
    - Αγιε πάτερ, ήρθα σε σένα με παράκληση από τα φύλλα της καρδιάς μου. Βοήθησε τον ψαρά μας να γυρίσει σώος και αβλαβής από την θάλασσα.
    Τον κοίταξε με απορία ο ‘Αγιος Νικόλαος και μετά απάντησε με στεναγμό:
    - Αργά ήρθες, καλέ μου φίλε. Τώρα πια τίποτα δεν εξαρτάται από μένα αλλά από τον Άγιο Πέτρο. Ας τον ρωτήσουμε.
    Εκείνος κοίταξε προς τα πάνω και φώναξε:
    - Βρε, Πέτρο! Μήπως άνοιξες τις πύλες του Παραδείσου;
    Και από τον ουρανό ακούστηκε η φωνή του Αγίου Πέτρου:
    - Ανοιχτές είναι, ανοχτές!
    Ο Άγιος Νικόλαος αναστέναξε ξανά και άπλωσε τα χέρια του.
    - Δεν μπορώ να κάνω τίποτα, αγαπητέ μου τζίτζικα. Αφού οι πύλες είναι ανοιχτές, κάποιος πρέπει να περάσει απ’ αυτές.
    Αρχισε να σκέφτεται ο τζίτζικας και ξαφνικά πρότεινε:
    - Και γιατί εγώ να μην περάσω απ’ αυτές; Είμαι γέρικος ήδη και μου παραμένει λίγος καιρός σ’ αυτόν τον κόσμο.
    Ακούγοντάς τον, ο Άγιος Πέτρος τόσο σάστισε, ώστε έριξε μια ματιά από τον ουρανό. Τον κοίταξε, συνοφρυώθηκε κι είπε αυστηρά:
    - Τι θα κάνεις εσύ στον Παράδεισο; Σε μας εδώ πέρα οι άγγελοι τουλάχιστον ξέρουν να τραγουδάνε. Ενώ εσύ;
    Επιασε τότε ο τζίτζικας το παλιό μπουζούκι του κι άρχισε να παίζει έτσι όπως ποτέ στη ζωή του. Τόσο συναρπαστικό ήταν το τραγούδι, ώστε ο Άγιος Πέτρος δεν άντεξε, χαμογέλασε κι έγνεψε με το χέρι του:
    - Ελα, πέρασε πιο γρήγορα, πριν αλλάξω γνώμη.
    Αυτή τη στιγμή μέσα στην σκοτεινή θάλασσα ο ψαράς πάλευε απελπισμένα με τα κύματα και νόμιζε πια ότι θα σκοτωθεί. Αλλά ξαφνικά στη νύχτα μπροστά του εμφανίστηκε βάρκα που έφεγγε με ουράνιο φως και στο τιμόνι καθόταν ένας ασπρογένης γέρος με άσπρα ρούχα. Ο ψαράς έκανε το σταυρό του, επειδή κατάλαβε ότι εκείνος ήταν ο Άγιος Νικόλαος. Αρπαξε το σκοινί που του έριξε ο γέρος, το έδεσε για την πλώρη της δικής του βάρκας κι ένοιωσε πώς ισχυρή δύναμη τον τραβάει από τα φουρτουνιασμένα κύματα προς την ακτή.
    Βρεγμένος και καταπονημένος ο ψαράς κατέβηκε στην σωτήρια ακτή και με αργά βήματα τράβηξε προς το σπιτάκι του. Και όταν μπήκε μέσα έμεινε πολύ έκπληκτος ότι ο τζίτζικας δεν τον καλωσορίζει με το τραγούδι του όπως άλλες φορές.
    Αναρωτήθηκε πού εξαφανίστηκε ο μικρός του φίλος.
    Αλλά μόνο ο γάτος Μιχάλης ήξερε ότι ο αντρειωμένος τζίτζικας ήδη παίζει χρυσό μπουζούκι πάνω στον Παράδεισο.

    Από τον Λιουμπομίρ Νικόλοβ
    Μεταφράστρια: bookgirl

  8. Lubo says:

    Скъпа моя bookgirl,
    Трогнат съм неописуемо от чудесния подарък! Истината е, че това беше първата приказка, която написах, и винаги съм си мислил колко хубаво би било да се преведе на гръцки.
    Щастие е за всеки автор да има подобни читатели – и това е по-скъпо от всички пари на света.
    Благодаря от сърце!

  9. Panayotis says:

    Г-н Николов, и аз намирам “Златното бузуки” за чудесна приказка!

    В допълнение, искам да поздравя bookgirl за хубавия превод. Έμεινα άφωνος!

  10. bookgirl says:

    Σας ευχαριστώ πολύ, Παναγιώτη! За мен беше голямо удоволствие както да прочета приказката, така и да я преведа.

  11. Panayotis says:

    Bookgirl, ако сте българка, поздравления за Вашия гръцки! Ако сте гъркиня, поздравления за Вашия български! Би ми било интересно да разбера кое от двете поздравления е приложимо. Макар че в днешните времена и доброто боравене с родния език трябва да се поздрави!

    В този дух ще Ви кажа, че аз съм грък, но съм живял 27 години в България, от които 17 – като студент и после изследовател и преподавател в Софийския Университет. От 1982 г. живея в Гърция.

  12. Григор says:

    @Panayotis: Направо да не повярва човек, че не сте българин. Можете да засрамите поне 95% от българите с познаването на езика. Особено ако вече от почти 30 години не живеете в България…

  13. Panayotis says:

    Григор, благодаря Ви за добрите думи. Не живея в България вече 3 десетилетия, но съм женен за българка, а също имам син, женен за българка. От това следват повече български, отколкото гръцки роднини, да не говорим за българските приятели, което пък задължава езиково.. Ценя “речта омайна, сладка” като един дар, с който ме е дарила съдбата. Особено държа на правилното членуване! ;)

  14. bookgirl says:

    Παναγιώτη, Вие също заслужавате поздравления и уважение! Благодаря Ви за похвалите и желая на Вас и семейството Ви всичко най-хубаво! Колкото до мен, аз съм българка, която обича приказките, произведенията на Любомир Николов и гръцкия език : ) Ето защо, след като прочетох “Златното бузуки”, не се стърпях и реших да го преведа. Вложих много старание, за да може резултатът да звучи също толкова красиво като оригиналната история. Надявам се, че поне в някаква степен съм постигнала целта си.
    Να ‘στε πάντα καλά! : )

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>