ПРИКАЗКА

Честита ви Нова година, приятели!

Извинявайте за дългото отсъствие. Знам, че очаквате продължението на “Елесар”, но не съм стигнал доникъде. Беше ме налегнала… хайде, да не го наричам депресия, но умора и обезкуражаване.
Е, лошото си има и добра страна. Хрумна ми да се опитам да пиша приказки – мои, авторски, но посветени на различни народи.
Сега ви предлагам една от тях.

ЗЛАТНОТО БУЗУКИ
Гръцка приказка

Преди много-много години в малка къщичка край брега на Егейско море живял беден рибар със своя котарак Михалис. Всеки ден той излизал с лодката си в морето да хвърли мрежите, а когато вечер се връщал с улова, посрещала го радостна песен. Защото в къщичката, зад гърненцата със сол, мащерка и чубрица върху високата лавица, живеел един весел щурец, който по цял ден свирел на бузуки. И тъй чудесна била песента му, че дори свети Николай от иконата в близкия параклис се усмихвал колчем я чуел.
Така се минавали година подир година. Рибарят продължавал да излиза в морето, котаракът Михалис чакал на прага да го посрещне и да се отърка в краката му, а щурецът все свирел и свирел на звънкото си бузуки.
Ала подир време щурецът остарял. Попрегърбил се, честичко боледувал, кашлял задавено зад гърненцата, а песента на бузукито му се чувала все по-рядко. Понякога, когато оставали само двамата, слизал при Михалис и тихичко му се оплаквал от болежките си.
През един есенен ден над Егейско море връхлетяла страховита буря. Дъждът се леел като из ведро, вълните с рев блъскали брега, сивите облаци слезли ниско и сякаш се слели с бушуващите талази. Михалис лежал сгушен край изгасналото огнище и се ослушвал да чуе стъпките на стопанина, ала рибарят не идвал. Когато паднала нощ, котаракът въздъхнал:
– Лоша работа. Май ще останем самички, приятелю щурец. Види се, че морето е решило да погуби нашия стопанин.
Горе на лавицата щурецът се поизкашлял и попитал:
– Няма ли кой да му помогне?
– Сега само свети Николай може да го спаси – рекъл Михалис. – Чувал съм, че той помага на моряци в беда.
– Ами какво чакаме щом е тъй? – развълнувал се щурецът. – Да вървим да го помолим за помощ!
Ала котаракът Михалис само погледнал навън през прозорчето и поклатил глава. Той никак не обичал да се мокри.
Тогава щурецът с пъшкане се надигнал от мъничкото си легло, нахлупил шапка, вързал си шал, взел бастуна и закуцукал под проливния дъжд към параклиса.
В параклиса било тихо и тъмно, само една свещичка мъждукала пред иконата на свети Николай. Щурецът се прекръстил, поклонил се и рекъл:
– Свети отче, дошъл съм при теб с молба от сърце. Помогни на нашия рибар да се завърне жив и здрав от морето.
Погледнал го свети Николай, почудил му се, а после отговорил с въздишка:
– Късно си дошъл, драги приятелю. Вече нищо не зависи от мен, а от свети Петър. Нека попитаме него.
Той погледнал нагоре и се провикнал:
– Хей, Петре! Отворил ли си райската порта?
И от небето долетял гласът на свети Петър:
– Отворена е, отворена!
Свети Николай отново въздъхнал и разперил ръце.
– Нищо не мога да сторя, драго щурче. Щом портата е отворена, някой трябва да мине през нея.
Замислил се щурецът и изведнъж предложил:
– А защо аз да не мина през нея? Вече съм стар и малко ми остава на този свят.
Като го чул, свети Петър така се смаял, че надникнал от небето. Погледнал го, намръщил се и казал строго:
– Какво ще правиш ти в рая? При нас ангелите поне знаят да пеят. А ти?
Хванал тогава щурецът старото си бузуки и засвирил така, както никога през живота си. Тъй омайна била песента, че свети Петър не издържал, усмихнал се и махнал с ръка:
– Хайде, минавай по-бързо, додето не съм размислил.
А сред мрачното море рибарят отчаяно се борел с вълните и вече си мислел, че ще загине. Но ненадейно в нощта пред него се появила лодка, огряна от неземна светлина и на кормилото й седял белобрад старец с бели дрехи. Прекръстил се рибарят, защото познал, че това е свети Николай. Сграбчил въжето, което му хвърлил старецът, вързал го за носа на своята лодка и усетил как мощна сила го влачи през бурните вълни към брега.
Мокър и изтощен слязъл рибарят на спасителния бряг и с бавни стъпки поел към къщичката си. А когато влязъл, много се учудил, че щурецът не го посреща както друг път с песента си. Запитал се къде ли е изчезнал мъничкият му приятел.
Ала само котаракът Михалис знаел, че храбрият щурец вече свири на златно бузуки горе в рая.