книжна трапеза

От време на време поглеждам блог-класацията. Какво да се прави, суетността не е чужда на нито един автор. И днес с радост отбелязах, че този блог се е изкачил до 184-то място – най-високото му постижение досега.
Знам, не е много. Но не е и, да речем 450-то място, както в началото. Всъщност за мен най-важна е не самата класация, а онова, което подсказва – че имам посетители, че “Книжна трапеза” се харесва на някого.
Уви, повечето посетители мълчат. Затова се обръщам именно към тези, които не са се обаждали досега: Кажете какво ви привлича в блога. Кое харесвате, кое не харесвате, искате ли нещо да се промени?
Чакам вашите мнения.

Тази сутрин по радиото говореха за жестоката демографска криза, в която потъва страната ни. И прозвучаха простички, но страшни думи:
БЪЛГАРИНЪТ НЕ ИСКА ДА ЖИВЕЕ.
По-просто и ясно едва ли може да се каже. През последните две десетилетия бяха унищожени както материалните, така и духовните устои на нацията. Промишлеността и селското стопанство бяха унищожени. Енергетиката, телекомуникациите, природните богатства – продадени. А духовното бе заменено с вулгарно партийни пристрастия, играещи ролята на превръзка върху очите на хората докато партийните бонзи грабят и грабят в съдружие с “честните частници”.
Вече е ясно, че само след 50 години – по-малко от един човешки живот – работещите в страната ще бъдат по-малко от неработещите. И половината от тези работещи ще бъдат нискообразовани роми.
Е, за какво да живее българинът? За какво да ражда?
Погледнете това:

Казват, че било изградено от траките.
Камъка го има, народа отдавна го няма.
Това ли ни чака?

Обичам хората, които са майстори в работата си…
Неотдавна търсих за подарък една сравнително рядка книга – „Ракетата не отговаря”, издадена преди 55 години. На няколко пъти обиколих площад „Славейков”, но продавачите вдигаха рамене: Абе, имах я преди време… Де да знам… Много се търси… От кого беше тая?
Бях почнал да губя надежда, когато попаднах на един букинист, който наистина си знаеше работата.
– „Ракетата не отговаря” ли? Имам я, разбира се.
След двайсет минути книгата беше в ръцете ми. Обнадежден, опитах да разширя късмета си. С книги, които бях чел в детството си и от тогава насам безнадеждно търсех.
– А случайно да имате „Пленникът на Марс”?
– Коя? От подлистника на вестник „Зора” ли? Имам я.
– Ами „Човекът, който открадна Голфщрома”? (Не е грешка, така е в заглавието.)
– Имам я.
И тогава наглите ми надежди съвсем се разпищолиха.
– Има и една книга, на която дори не знам заглавието. Чел съм я като малък и много ме впечатли. Разказваше се за корабокрушенци на скалист северен остров. Помня, че намериха залежи от радий. И че накрая успяха да си направят радиостанция.
Човекът ме изслуша и пак рече:
– Имам я.
Така се сдобих със съкровище. Поне за мен.
Книгата „Робинзоновците от „Кронберг”, издадена на български през 1948 година под заглавието „Приключение в Тихия океан”. Автор – Франтишек Бехоунек. Разгърнах я с нетърпение и видях илюстрациите, които толкова ме бяха впечатлили като дете.

След като се прибрах, зачетох книгата и открих, че наистина е увлекателна. Донякъде напомня „Тайнственият остров” на Жул Верн, но в по-съвременен вариант. Същите храбри корабокрушенци, същата изобретателност, същата несломима воля за победа над трудностите.

Но истинската изненада дойде когато отворих Гугъл да прочета нещо повече за автора. И за мой срам се оказа, че би трябвало отдавна да зная името му. Защото Франтишек Бехоунек се оказа изключителна личност. Чешки автор на множество фантастични и приключенски романи, както и на научно-популярна литература. И не само автор, а учен. Радиолог. Ученик на Мария Кюри. Пътешественик. Авантюрист. Изследовател на космическите лъчи.Участник в две знаменити полярни експедиции – на Амундсен и на Нобиле (с когото е на тази снимка).
Засрамих се. Въздъхнах и тъжно си казах: Sic transit Gloria Mundi… Ако случайно не знаете, това означава: Тъй отминава световната слава.
Поклон пред паметта ти, пане Франтишек. Благодаря за детските вълнения пред твоите страници. И за радостта да те преоткрия. Прощавай, че не съм те знаел – вече няма да те забравя.