Кой казва, че от изборите нямало полза?
Ето, аз например вчера бях застъпник в една от секциите. И от нямане какво да правя, взех, че написах приказка и половина. Половинката ще довършвам тепърва, а готовата ви предлагам тук.
МЪРЗЕЛИВИЯТ ГРАДИНАР
Унгарска приказка
Имало някога край Дунава парче плодородна земя и на него един опитен и трудолюбив градинар направил зеленчукова градина за чудо и приказ. Нямало в цялата област по-сочни и вкусни зеленчуци от неговите, та когато ги изнасял на пазара, пред сергията му се струпвали дълги опашки.
Но минавали година подир година, човекът остарял и вече не можел да се справя с тежката всекидневна работа. Оттеглил се той на почивка, а на негово място дошъл нов градинар – млад, едър и силен.
– Е – рекли си зеленчуците, – с тоя левент градината ни ще процъфтява още повече.
Уви, преждевременна била радостта им. Новият градинар се оказал от мързелив по-мързелив. По цял ден се излежавал, кога на припек, кога на сянка, и пръста си не помръдвал да стори нещо за градината.
Отминали пролетните дъждове, дошли слънчеви дни и земята взела да съхне. Разтревожили се зеленчуците не на шега.
– Лоша работа – оплакал се грахът. – С тая суша листата ми клюмнаха! Ако продължава така, съвсем ще ми се спаружат шушулките.
– Ти пак имаш шушулки – рекли царевиците. – А ние без вода може изобщо да не вържем кочани.
– Ами ние? – викнали доматите. – Едвам се държим за колците. Листата ни пожълтяха, стъблата ни заприличаха на суха връв, а плодовете ни са колкото джанки.
– Туй на нищо не прилича! – рекъл сърдито чесънът. – Загиваме в тоя пек и няма кой да ни помогне!
Тогава се обадила мъдрата тиква:
– Речено е: Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. То се вижда, че от тоя градинар полза няма, ами да се хващаме на работа, додето не сме загинали.
Речено – сторено. Грабнали царевиците по една кофа и започнали да носят вода от реката. Пъргавите репички се разтърчали и оскубали плевелите до корен. Доматите се въоръжили с мотики, разчистили каналите между лехите и прекопали земята, за да попива по-добре влагата. Празът и тиквата домъкнали с общи усилия две колички тор. И с този задружен труд скоро цялата градина се раззеленила и избуяла под яркото слънце.
Ето че дошло време за прибиране на реколтата. Чак тогава мързеливият градинар се сетил да погледне какво става с градината. А като я видял отрупана с богат плод, изпъчил се гордо и рекъл:
– Брей, аз съм бил голям майстор! Какви зеленчуци само! Добри пари ще изкарам за тях на пазара!
Така си мислел, но се оказало, че си прави сметката без кръчмаря. Защото щом стъпил в градината, сърдитата ряпа ревнала насреща му:
– Марш оттук, готованецо! Ти не си поливал, не си копал, не си плевил, значи нямаш и право да береш нашата градина!
– Тъй, тъй! – обадил се още по-сърдитият хрян. – От тази градина само бой за него и нищо друго!
Грахът и доматите само това и чакали. Грабнали си колците и захванали да пердашат мързеливия градинар.
– Олеле! – викнал той. – Помо-о-о-о-ощ!
Но както бил зяпнал, от лехата дохвърчала една краставица и му затъкнала гърлото. Плюл си на петите мързеливият градинар и повече ни се чул, ни се видял.
Порадвали се зеленчуците на победата, а после се замислили:
– Добре го прогонихме тоя лентяй. Ами сега кой ще ни отнесе на пазара?
– Как кой! – рекла тиквата. – Щом сами се отгледахме, значи можем и сами да се продадем.
Така и направили.
Затова ако отидете на пазара и от сергията ви се ухили някоя едра зъбата царевица или някой мустакат червендалест домат, не се чудете – те са от градината на мързеливия градинар.
