Гоя има една великолепна гравюра, озаглавена „Сънят на разума ражда чудовища”. Често съм си мислил, че ако разместим думите, биха се получили други, не по-малко верни и силни сентенции. И сега искам да се спра на една от тях: „Разумът на чудовищата ражда сън”.
За никого не е тайна, че вече почти четвърт век в страната ни върлува чудовището, наречено „политическа класа” – рожба на едно друго чудовище с наглото име „народна власт”.
А у чудовището всичко е чудовищно – включително разумът. И този чудовищен разум ненавижда истинското мислене, защото то е способно с лекота да разобличи измамите му. Оттук и естественото решение: истинският разум да бъде изтласкан, охулен, маргинализиран, да няма място в обществото, за да се ширят лъжите. Да бъдат потопени хората в дълбок, непробуден сън.
Естествено, това не е лека задача. Но по нея се работи упорито и всеотдайно. Помните ли началото на далечната 1990 година? Тогава бившите властници панически „демократизираха”, отстъпваха по всички фронтове, дори влязоха в черква със свещички в ръце… но бранеха докрай три неща: прословутият Член Първи, закрепващ властта на една партия; да не се разрешава частно производство на оръжия и боеприпаси; да не се разрешава частно книгоиздаване. За тях властта над книгите бе равностойна на бомби и политическа власт.
Именно затова, докато все още цялата икономическа власт беше в ръцете на правителството, Луканов направи първия удар. Преди още да се либерализират цените на продуктите и да настане страховитата Гладна Зима, беше вдигната цената на хартията – ударът, от който книгоиздаването не се опомни и до днес. Но това не го помните, нали? Така е, насън не се помни. А разумът на чудовищата ражда… какво? Правилно, сън.
Сънят постепенно затрупваше нормалния човешки разум, докато се създадоха условия, в които дори най-нелепите и чудовищни лъжи да бъдат приемани на юнашко доверие. Спомняте ли си името Любомир Начев? Бивш министър на вътрешните работи по време на една друга катастрофална година – Виденовата.
Ето в какво нелепо съновидение го намеси разумът на чудовищата.
В деня, когато в ж. к. „Белите брези” бяха жестоко разстреляни полицаи, цялото Министерство на вътрешните работи се юрнало да си дири министъра. Той бил неоткриваем. Чак късно привечер журналистката Севда Шишманова – съвършено случайно, разбира се – го открила да гуляе с малолетни манекенки. Тутакси викнала оператор, заснела позора на министъра, хукнала към телевизията, спряла програмата и пуснала на своя глава заснетия материал.
В това се вярва и до днес. Нищо, че и радиото, и телевизията се охраняват тъкмо по тази причина – да не вземе някой да пусне по тях каквото му хрумне.
Отварям скоби. И до днес ми е тъжно за клетия Начев. Той беше верен на партията си и стана жертва на царуващата там психика на хиенската глутница. Явно бе станал неудобен някому, но не го изместиха по каналния ред. Дори не го викнаха да му кажат „Пич, тръгни си сам, да не те махнем ние”. Просто го унищожиха. Оставиха го като прокажен. И десетина години по-късно човекът се самоуби…
Помните ли стачката на учителите? Най-големият протест на интелигенцията, смазан (ха на бас, че не го знаете!) с помощта на военни специалисти – нещо, за което в САЩ биха хвърчали глави. Но ако днес заговорите за нея на чудовищата и техните поклонници, веднага ще ви разкажат един сън: исканията на учителите били удовлетворени 150% и днес те живеят честито…
Помните ли побоя на студентите преди пет години? Сънят ще ви разкаже: не е имало нищо подобно, полицията е била само шепа хулигани…
Наглата лъжа, погазваща елементарните закони на логиката и разума, се превърна в норма. Последната проява на разума на чудовищата бе провокацията на 11 май, когато се опитаха да ни внушат, че е имало 350 хиляди бюлетини, подготвени за фалшификация на изборите. И микробуси с двойни дъна, способни да поберат цели палети (по-големи от самите микробуси, впрочем).
Гьобелс е казвал: Една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина. Днес неговите последователи успешно претворяват в живота тази максима. И ще преуспяват в това си начинание, докато мислещите хора не се събудят, за да запитат:
1. КАК би могла да се осъществи подобна фалшификация? Не се оправдавайте с „индийската нишка”, за нея е необходима ЕДНА бюлетина, а не стотици хиляди.
2. Къде са микробусите с прословутите двойни дъна?
3. Къде са тези 350 хиляди бюлетини? Кой ги преброи? Кой изобщо изрече това число: триста и петдесет хиляди?
4. Защо проверката само един ден преди това не установи нередности? Ще бъдат ли наказани тези проверяващи… или пък онези, които им противоречат? Една от двете страни ТРЯБВА да е виновна.
Не се ли събудим, очаквайте наглостта на чудовищата да нараства. Предсказвам: ако никой не ги спре, те ще посегнат и на живота ни – друго не ни е останало…
А може вече и да са започнали. Както силно подозирам – през февруари тази година. Във Варна.
