ТЪМНУЛКА

ТЪМНУЛКА

Чешка приказка

Малката Светулчица се родила през зимата в хралупата на една стара-престара върба, където живеело цялото й голямо семейство – дядо Светул, тати Светулко, мама Светулинка и нейните двайсет и четири братчета и сестричета. Навън било много студено, затова мъничките светулчета не бивало да излизат навън. Можели само да надничат през заскрежения прозорец към замръзналата река, дълбоките преспи и отрупаните със сняг корони на околните дървета. После сядали на топло около печката и дядо Светул им разказвал, че светът не винаги е тъй бял и студен, че напролет дърветата ще се разлистят и ще станат зелени-зелени, а после ще дойде горещото лято, когато всички светулки излитат вечер, за да осветяват с фенерчетата си пътя на изморените жътвари, които се връщат от полето.

– Ама колко горещо е лятото? – попитало едно от светулчетата. – Колкото тук до печката ли?

– Да – казал дядо Светул и пуснал колелце дим от лулата си. – Понякога е и по-горещо, но не се безпокойте. Нощем, когато излизаме, става прохладно.

– А как ще светим на жътварите, като си нямаме фенерчета? – обадила се Светулчица.

– И това ще стане – успокоил я тати Светулко. – Ще имате най-хубавите фенерчета на света. Само потърпете още малко.

– Ох, децата са толкова нетърпеливи – въздъхнала госпожа Пеперудова, която пиела чай с мама Светулинка. – И моите час по час питат кога ще си имат нови пъстри крилца, а пък още едва лазят, милите ми гъсеничета.

Но ето че дошла Коледа. Тати Светулко си вързал дебелия шал, нахлупил шапка-ушанка и излязъл навън. Дълго го нямало, а когато най-сетне се върнал, целият се обливал в пот въпреки студа и влачел с пухтене голямо борово клонче. Изправили клончето в ъгъла и го украсили с разноцветни свещички, а вечерта пили плодов пунш и танцували около него.

Рано-рано на другата сутрин тати Светулко разбудил децата и се провикнал:

– Ставайте, поспаланковци! Елате да видите какво ви е донесъл свети Светлаус!

Светулчетата рипнали по ношнички от леглата, втурнали се към боровото клонче и ахнали от изненада и радост. Отдолу били подредени двайсет и пет нови-новенички златни фенерчета, и върху всяко имало изписано името на едно от тях.

Грабнали фенерчетата и заподскачали весело из хралупата. Мама Светулинка ги оставила да се порадват, но накрая казала:

– Стига толкова. Хайде сега да приберем фенерчетата, за да не ги счупите, че какво ще правите без тях през лятото?

И ги прибрала на сигурно място върху гардероба.

Дошла пролетта. Стопил се снегът и точно както казвал дядо Светул, всичко се раззеленило. Навсякъде разцъфтели пъстри цветя, по върбовите клонки провиснали дълги пухчета, а вечер жабите в тръстиките пеели дълги приспивни песни на своите дечица, поповите лъжички.

Времето ставало все по-топло, а дните все по-дълги. Светулчетата се учели да летят и скоро станали ненадминати въздухоплаватели. И ето че един горещ ден, когато пиели лимонада на сянка под близкия шипков храст, дядо Светул обявил:

– Е, деца, дойде нашето време. Чувате ли песните от полето? Това са жътварите. Довечера ще излетите да им показвате пътя.

Нямате представа с какво нетърпение чакали светулчетата да падне здрач. Слънцето залязло зад хоризонта, небето почервеняло, после станало лилаво, а когато дългите сенки се слели в синкав сумрак, всички вкупом литнали от хралупата като рояк небесни звезди. Понесли се стремглаво към полето, където метличините и маковете вече заспивали, а жътварите нарамвали торбите със сърповете и стомните, и тръгвали да се прибират на заслужен отдих.

Само Светулчица изостанала от своите братчета и сестрички, защото все не успявала да си закопчае сандалките. Най-накрая се справила криво-ляво, стиснала здраво фенерчето и литнала подир грейналия рояк.

За беда точно тогава духнал вятър. Едно върбово клонче се люшнало и Светулчица се блъснала в него. Не се ударила много, но от изненада изтървала фенерчето и с ужас чула как долу издрънчало строшено стъкло. Сърцето й се свило. Литнала надолу и видяла фенерчето си да се търкаля край възловатите върбови корени – безнадеждно разбито.

Седнала до счупеното фенерче и се разплакала. Мислела си как ще й се подиграват братчетата и сестричките, как ще се намръщи тати Светулко, как ще въздъхне мама Светулинка и как цяло лято няма да може да участва в ношните танци на светлината.

Дълго седяла така край старата върба, а сълзите не спирали и не спирали. Но неочаквано откъм речния бряг долетял звънък глас:

– Здравей, светло нощно създание! Какво се е случило, та плачеш тъй горчиво?

Озърнала се и видяла към върбата да идва едно смешно човече с бяла нощница до петите, бяла шапка с пискюлче и голямо жълто чувалче на гърба.

Светулчица нямала сили да отговори и само посочила тъжно останките от фенерчето си. Човечето ги огледало, въздъхнало, позамислило се и изведнъж на лицето му грейнала усмивка. То пристъпило до нея и я потупало по рамото.

– Не тъгувай, мила Светулчице. Не ще и дума, неприятна беда те е сполетяла. Но знаеш ли кой съм аз?

Тя мълчаливо поклатила глава.

– Аз съм Пясъчко – рекло човечето. – Всяка вечер обикалям света и нося това чувалче с вълшебен пясък. Разхвърлям го навсякъде и когато чудните песъчинки стигнат до децата, очичките им започват да лепнат за сън. Ала знаеш ли какво? Нямам си помощник. Искаш ли ти да ми помагаш?

От учудване и изненада Светулчица дори забравила да плаче.

– Но как ще ти помагам? – попитала тя.

Пясъчко се разровил в чувалчето и измъкнал чудно сребърно фенерче с тъмносини стъкла.

– Ето, виж – рекъл той. – Всички светулки си имат фенерчета, но това тук е вълшебно. То не пръска светлина, а тъмнина. Ако склониш да ми помогнеш, вече ще бъдеш Тъмнулка. Ще летиш пред мен с вълшебното фенерче, за да падне по-скоро нощ и да могат децата да се наспят след дългите дни на игри. Е, какво ще речеш? Съгласна ли си?

А Светулчица плеснала с ръце и се провикнала радостно:

– На драго сърце!

От тогава и до ден днешен бродят двамата по света – Пясъчко и Тъмнулка. Затова, деца, когато почне да се стъмнява, погледнете небето. Ако се взирате много-много внимателно, ще видите как долита Тъмнулка с вълшебното тъмно фенерче и подир нея се задава Пясъчко. А ако не ги видите, значи вече сте заспали.

Лека нощ.