ГЪБИАДА

Ето я поемата, вдъхновена от купона на Таласъмия 2011. Простотийка, признавам, но карай да е весело.

ГЪБИАДА

Сред усои и чукари,
дето никнат гъби стари,
във полите на баира
село Гъбник се намира.

Зло отдавна не видяло,
мирно-тихо си живяло,
но злини го сполетели –
гъбите се развилнели.

Влязла баба във гората,
без да знае за бедата.
В храсталака, в място злачно
злобни гъби гледат мрачно.

Със убийствени мераци
точат ножа пачи краци,
а до тях размахва хурка
грозна, мършава печурка.

С бяг отчаян до премала
баба в село се прибрала
и след ден душата клета
вече гушнала букета.

Ала гъбите смрадливи,
озлобени, грозни, диви,
се подготвяли нахално
за нашествие тотално.

На незнайна нощ сред мрака
те преминали в атака
и съдба една и съща
сполетяла всяка къща.

Плъзнали като хлебарки
ей-такива манатарки
и като рояк гадинки
ситни, стръвни челадинки.

После, както се полага,
хлътнали във хоремага,
а мастиката на кмета
я изпили без мезета.

В църквата върху псалтира
гнусна гъба пила бира.
Поп Иван я погнал с кръста –
тя отхапала му пръста.

Във кенефа на Тодорка
вмъкнала се мухоморка.
Тя побягнала със писък
и я хванал страшен дрисък.

Налетели зли поганки
на суджуци и луканки,
на компоти, на туршия
и шишета със ракия.

С ужас чуло цяло село,
че на Минчо му отнело
някакво гъбочудовище
и семейното съкровище.

Селяните се събрали
и на помощ призовали
както стари, тъй и млади
агронома бай Генади.

Той като същински Йода
се зарекъл пред народа
да изтреби злите гниди
с ГМО и хербициди.

Но изчезнал той без вест,
та го няма и до днес.
Само покрай кота нула
му намерили цървула.

От тогава – зла прокоба –
гъби никнат му на гроба,
а във село тракат зъби:
Гъби!
Гъби!
Гъби!
Гъби!