ЗАЩО ЦИГАНИТЕ НЯМАТ ПАРИ

ЗАЩО ЦИГАНИТЕ НЯМАТ ПАРИ
Циганска приказка

Веднъж Господ слязъл да види как живеят хората по света. Дълго обикалял из всички страни, питал и разпитвал, и навсякъде му се оплаквали от едно и също – че нямат пари. Накрая му омръзнало да слуша тия жалби. Спрял се в един хан, седнал на масата долу в гостилницата, сложил до себе си грамаден чувал с жълтици и повелил:
– Нека всички народи пратят при мен по един човек, та да му дам колкото пари се полагат на неговите събратя и да не се оплакват занапред.
Дошъл най-напред арабинът.
– Я кажи какво можеш да правиш? – попитал го Господ.
– Мога да търгувам като никой друг – рекъл арабинът.
– Добре – усмихнал се Господ. – Ето ти пари за твоя народ, да търгувате и от парите пари да правите.
И му отсипал щедро жълтици от чувала.
Подир арабина дошъл германецът.
– Аз мога да правя всякакви машини и чудесии – похвалил се той.
Сипал и на него Господ пари – да измисля нови машини и да му се чуди светът.
Дошъл швейцарецът.
– Аз, Господи, не умея кой знае какво – признал си той. – Но знам как да пазя пари.
Бъркнал Господ в чувала и рекъл:
– И туй не е малко. Вземи тези пари, а занапред нека при тях да идват и парите на другите – да ги пазиш.
Тъй през целия ден идвали един подир друг хора от разни народи, и на всекиго Господ давал пари според туй, каквото умеел да върши.
А циганинът, по стар навик, се разсеял по пътя. Тук поспрял, там се зазяпал, и когато стигнал до хана, вече падала нощ.
– Олеле! – рекъл си той. – Окъснях и сигурно вече парите са свършили!
Нахълтал запъхтян вътре и се провикнал:
– Дядо Боже, прощавай, че се забавих! Останаха ли още пари?
Надникнал Господ в чувала – а там парите били повече от половината.
– Щастлив си ти, циганино – рекъл той. – Твоят народ май ще бъде по-богат от всички останали. Но я първо ми покажи какво умееш да вършиш, та да видя дали сте достойни.
– Ами… мога да свиря – гордо отвърнал циганинът.
– Добре тогава. Хайде да ми посвириш.
Извадил циганинът от торбата си цимбал, цигулка и кларинет. Па като засвирил! Ту цигулката грабне, ту я захвърли и надуе кларинета, ту седне на цимбала и засвири жално и трепетно. Слушал Господ, слушал, разиграла му се кръвта и викнал:
– Хей, ханджийо! Донеси тук руйно вино! Тая нощ ще е нощ за веселба!
Скокнал и затанцувал.
Цяла нощ свирил циганинът, цяла нощ Господ пил, пял и танцувал. А на разсъмване погледнал в чувала и ахнал – ни една жълтица нямало вътре, всичко бил пропилял за една нощ.
Въздъхнал Господ и рекъл:
– Не ти провървя, циганино. Виновен съм пред теб, но поне едно ще направя. Нека занапред твоят народ наследи тази вълшебна дарба. Тя е по-скъпа от жълтиците.
Тръгнал си циганинът с празни ръце. И от тогава до ден днешен циганите нямат пари. Ала имат дарбата да свирят и да веселят хората. И ще я имат дордето свят светува, защото сам Господ им я е дал.