ЧИФЛИКЪТ В ОРЕХОВА ЧЕРУПКА

ЧИФЛИКЪТ В ОРЕХОВА ЧЕРУПКА
Българска приказка

Някога много-много отдавна, когато Господ още ходел по земята, един старец на име Петър излязъл да си оре нивата. Орал що орал, пък като станало пладне, разпрегнал воловете, разпънал кърпа на синора и седнал да обядва. Не щеш ли, по пътя наблизо минал дрипав странник с дълга бяла брада.
– Добър ти ден, пътниче – поздравил го старецът. – Ако си гладен, седни да похапнеш с мен каквото дал Господ.
Благодарил странникът и седнал при него. (А туй всъщност бил Господ, но дядо Петър не знаел това.)
Нахранили се, после запалили по лула и се заприказвали за едно-друго. Накрая странникът попитал:
– Кажи ми, дядо, защо си излязъл да ореш на стари години? Нямаш ли синове да свършат тая работа.
– Ох, имам синове, добри човече – въздъхнал старецът. – Имам, но сигурно зле съм ги възпитал, та пораснаха мързеливи и нищо не щат да похванат. Ако не съм аз, гладни ще умрем.
Дожаляло му на Господ за добрия старец. Бръкнал в пояса си, извадил три ореха и рекъл:
– Вземи ги, те ще те отърват от сиромашията.
Дядо Петър взел подаръка, но се усмихнал недоверчиво:
– Сполай ти за доброто желание пътниче, но у дома сме аз и тримата ми сина. Не се пада и по един орех на човек, та не виждам как ще ни заситят, камо ли да ни отърват от сиромашията.
– Вместо да се съмняваш, върви си сега у дома – строго рекъл Господ. – Отвори трите ореха и ще видиш какво ще стане. Но запомни едно: никога не ги разделяй, за да не се случи беда.
Макар и да не вярвал много-много на дрипавия странник, дядо Петър се прибрал в своята бедна къща. Викнал синовете си и отворил първия орех. Надникнал вътре – и що да види: разстлали се из черупката ширни полета, а по тях пъплят като мравки неприкаяни души. Работят с пот на чело, без да подвиват крак – зер, грехове имат да изкупуват. Орат, сеят, жънат, вършеят. Посипало се от ореха златно жито и дордето мигнеш, вече напълнило цялата стая.
– Брех! – рекъл радостно дядо Петър. – Вярно думаше онзи странник, туй ще ни отърве от сиромашията. Я да видим сега каква ли чудесия се крие в другия орех.
Отворил той втория орех и зърнал в него безкрайни зелени лозя. Пъплели и там неприкаяни души да вършат кърската работа, а от черупката излизали едри чепки сочно и сладко грозде, торби със стафиди и пълни бъчви с ракия и вино.
Смаяли се още повече дядо Петър и синовете му, а щом отворили и третия орех, живото мигом изчезнало от стаята, защото вътре в черупката имало цяла воденица. След минутка наместо зърното, къщата се напълнила с тежки чували брашно.
Заживели дядо Петър и тримата му сина в радост и доволство. Ала човек никога не знае що ще го сполети…
Минала се година и Господ пак слязъл на земята да види кое как върви по Белия свят. Не щеш ли, зърнал на същата нива същия старец да пъшка подир ралото.
– Що щеш тука, дядо? – навъсил се Господ. – Не ти ли стигат трите ореха, дето ти дадох, та идваш да се претрепваш от работа?
– Нефелни ти излязоха орехите, пътниче – сопнал се на свой ред дядо Петър. – Даваха до някое време и жито, и вино, и брашно, пък после престанаха.
– Как тъй? – намръщил се още повече Господ. – Ти изпълни ли заръката ми да не ги делиш?
Сконфузил се дядо Петър, почесал се където не го сърби, повъртял крак по земята, пък накрая признал:
– Исках да те послушам, добри човече, ама синовете ми настояха: делба, та делба! Единият поиска нивите, другият – лозята, третият – воденицата. Взеха орехите, а само след седмица дойдоха да ми ги чукат в главата. Вече нищо не давали.
– Къде са сега тия орехи? – попитал Господ. – Искам да ги видя.
Извадил дядо Петър трите ореха от пояса си и му ги подал. Отворил Господ черупките, надникнал вътре и не видял нито една грешна душа. Наместо тях в нивите, лозята и воденицата се били настанили на тумби дърти, рогати и космати дяволи. Лежат, пушат дълги чибуци и пръста си не помръдват.
Усмихнал се Господ и рекъл:
– Не е болка за умирачка, дядо. Вземи си трите ореха, вземи и този четвърти от мен. Върви си сега у дома, викни синовете си, отвори новия орех и ще видиш какво ще стане.
Благодарил му от сърце дядо Петър, впрегнал воловете в каруцата и бързо подкарал към село. Щом стигнал в къщи, събрал синовете си и казал:
– Гледайте сега, синковци, какво ще стане.
Отворил четвъртия орех, а отвътре тутакси изхвръкнал рояк архангели с дебели дрянови сопи. Захванали те да пердашат наред и да повтарят:
– Слушайте баща си, момци непрокопсани, и каквото ви каже, изпълнявайте без да спорите. А пък ти, старче, да си набиеш в коравата чутура, че в този дом думата ти е закон и децата трябва тебе да слушат, а не ти по акъла да им се водиш. Като не щете добра дума да чуете – дано дряновицата да ви научи на ум и разум.
Натупали ги здравата, а после се пъхнали в ореховите черупки и завчас прогонили оттам всички дяволи. Върнали се на работа грешните души и орехите пак взели да дават жито, вино и брашно. А дядо Петър и синовете му вече никога не се разделили и живели в разбирателство и доволство дълги години. Сигурно тъй живеят и до днес, ако не са умрели.