МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ -2

Скоро след завръщането си в многострадалната родина Тодор Фъцков бе установил, че люлинската му гарсониера е лишена от едно ценно удобство – вентилация в тоалетната. Някогашният проектант просто не бе предвидил, че социалистическият труженик може да се нуждае от подобна глезотия. Ала Фъцков не спадаше към онези овчедушни люде, които чакат милост от природата. С непреклонното усърдие на един същински Едмонд Дантес той проби четирийсет и пет сантиметра железобетон и прокара вентилационен отвор към асансьорната шахта. В резултат на тия усилия тоалетната му се сдоби с модерна и мощна вентилация, която при всяко включване превръщаше асансьора в душегубка.
По незнайни причини тъкмо тази история бе първото, което изплува в размътеното съзнание на Николай Светлев. Сънят – ако наистина бе сън – го пренесе отново в кухничката на неговия съсед и съученик, само че няколко месеца по-рано. Фъцков стоеше до прозореца и с едната ръка надигаше дамаджана домашна гроздова, а с друга размахваше внушителен кукиш към вратата, по която някой думкаше немилостиво.
- Ще те пребият, бе Тоше – подметна плахо Светлев, забелязвайки с удивление, че седи до масичката само по долни гащи. – Заканили са се да те линчуват. Знам, трудни са времената, всички ядем боб, ама това твоето си е направо газова атака и оръжие за масово изтребление.
- Ще ме пребият, ама друг път! – отвърна невъзмутимо Фъцков. – Като награбя щангата… С кого си мислят, че имат работа? Аз съм рицар на геврека, бе, смотаняци!
Сякаш за да подчертае тези думи, дамаджаната в ръката му изведнъж се превърна в грамаден сусамен геврек. Фъцков се ухили гостоприемно и навря тестеното изделие в лицето на госта си.
- Гризни малко, Ламбе! За мезе. Много е вкусен.
- Не, благодаря – възрази Светлев, правейки безуспешни опити да се отдръпне. – Сусамът ми действа зле на язвата.
- Дрън-дрън! – отсече Фъцков. – Бъди пич, бе човек! Сусамът действа страхотно на потентността. Ти откога не си играл на “крий салама”? Щото не ядеш сусам. А пък сусама…
Гласът му се засили, закънтя из цялата кухня, разтърси панелите…
Сусама…
Сусама…
Сусама…
Нататък видението потъна в безформена смесица от неясни мъгливи форми.

Строго секретно
Към предишния си доклад допълвам, че колегите от българските тайни служби изпълниха безупречно акцията по задържането на предполагаемия терорист Theodore W. Fuckoff. Заподозреният бе настанен в секретния център за особено опасни престъпници с кодово название Freedom House.
Първото прилагане на хипнотал не даде желания резултат. Заподозреният наистина потъна в дълбок сън, но не прояви очакваната разговорливост в това състояние. Все пак изречените от него думи (прилагам аудио- и видеозапис), преведени от българския ми партньор, потвърждават намеренията му за организиране на атентати с използване на оръжие за масово унищожение и специализирано подвижно устройство за разпространение на отровен газ (dushegubka). Данни за подобна терористична дейност на територията на САЩ (по-точно на магистрала 35 близо до Далас) бяха открити в полицейското досие на Fuckoff.
Особено тревожно е, че под въздействието на хипнотала заподозреният многократно произнесе името Осама (вероятно Бен Ладен) и спомена за пробиване на 45 сантиметра железобетон, което би могло да означава терористична заплаха в правителствена сграда.
В момента изчаквам действието на приложения медикамент да отмине, след което ще подложа заподозрения на разпит.
Подпис: специален агент Байрон Кебеде-Голдман

Див писък изтръгна Николай Светлев от дълбините на съня. В звука имаше нещо животинско, напомнящо вой на глутница вълци при вида на охранен сибирски мужик. Разтърсван от инстинктивни тръпки на първобитен ужас, Светлев отвори очи, надигна се и хвърли поглед наоколо.
И тръпките му станаха съвсем осъзнати.
Намираше се в тесен бетонен куб без никакво обзавеждане освен метална тоалетна чиния без капак, нисък бетонен подиум вместо легло и четири камери по ъглите на тавана. През вратата от дебели решетки се виждаше коридор от грубо излят бетон със следи от дъсчения кофраж. Няколко метра по-нататък коридорът завиваше под прав ъгъл и с това се изчерпваше всичко.
Когато откъсна очи от решетките и погледна надолу, с нова изненада откри, че е облечен в оранжев гащиризон.
Светлев изстена и отново рухна върху бетонния подиум. Беше достатъчно начетен и умен, за да събере две и две. Снощната атака… тази килия… оранжевият гащиризон… писъците… Всичко подсказваше недвусмислено, че е отвлечен от американските тайни служби – най-вероятно в Гуантанамо.
Само не знаеше защо.
А страховитите писъци продължаваха…

Нека любезните читатели не съдят прекалено строго геря на този разказ. При подобни обстоятелства и по-храбри души са изпадали в шок, а Светлев все пак беше обикновен софийски учител, чийто допир с насилието до този момент се изчерпваше с гледането на холивудски филми по кабеларките. Осъзнаването на безизходната ситуация, в която бе попаднал, го тласна към дълбините на отчаянието, а оттам и към пълно душевно и физическо вцепенение. Дори писъците не успяваха да проникнат до ума му докато лежеше върху коравия бетон.
Нямаше представа дали е минало много или малко време, но в един миг на затишие между воплите се вмъкнаха нови звуци – човешки стъпки, кънтящи под свода на коридора. Сетне иззад завоя се появиха три поразителни фигури: арабин с тъмни очила и традиционна бяла носия; елегантен тип с безупречен смокинг, сякаш излязъл от “Дързост и красота”; и напет мъж на средна възраст с дълга наметка, рошава папаха и юнашки засукани мустаци.
Ако видът на първите двама можеше някак да се върже със злощастната ситуация – предполагаем агент на ЦРУ и предполагаем преводач – то третият за пръв път накара Светлев да се усъмни в разсъдъка си. Защото не можеше да има и капка съмнение. По коридора с юнашка стъпка се задаваше Василий Иванович Чапаев.
Значи това е, мина през ума на Светлев удивително безучастна мисъл. Просто съм се побъркал и сега ме държат нейде в Карлуково, а всичко това наоколо е просто видение, сън, шизофренична фантазия. Ами да! Къде съм се юрнал и аз – барабар Петко с мъжете? Гуантанамо, как не!
Колкото и да е странно, мисълта го успокои и той проследи с любопитен поглед как странната тройка се приближи до решетките. Арабинът измъкна изпод дрехата си малка кутийка, отвори я и сред писъците се раздаде принизително бръмчене. Нещо дребно и черно излетя от кутийката, плъзна по решетките, отекна звън като от флекс и след броени секунди единият дебел метален прът рухна с трясък на пода.
Микроробот, помисли си Светлев, който обичаше да чете фантастика.
Хубавецът със смокинга протегна ръка напред и му направи знак да се приближи. Почти без да осъзнава какво прави, Светлев стана от подиума и се провря през отвора. Чувстваше се безплътен и безтегловен, почти като дух. Тримата непознати го поведоха отвъд завоя, където имаше още няколко подобни килии, после започваше стръмно бетонно стълбище. Отминаха стълбищна площадка с херметична стоманена врата, изкачиха се още нагоре, отвориха нова врата, после още една и в лицето на Светлев лъхна свеж въздух. Той прекрачи напред.
Ако все още не беше загубил доверие в разсъдъка си, то сега щеше да го загуби със сигурност. Защото се намираше не под тропическите звезди на Гуантанамо, а в центъра на нощна София и виждаше отсреща добре познатата странична стена на кино “Одеон”. Между паркираните край тротоара коли стоеше тачанка, каквато бе виждал само във филмите за революцията. Впрегнатите в нея врани жребци кротко дремеха с клюмнали глави.
- Качвайтеся, товарищи – нареди Чапаев с авторитетен бас и Светлев безропотно се изкатери в тачанката, застлана с прясно сено, което ухаеше на детелина и мащерка. Арабинът се настани до него и го изгледа с поглед на насекомо иззад тъмните очила. Онзи със смокинга седна отпред и хвана юздите.
Сетне събитията се развиха с шеметна бързина. От вратата, през която бяха излезли, изскочиха двама въоръжени мъже. Прогърмяха оглушителни изстрели. Светлев не успя да разгледа добре преследвачите, защото кочияшът шибна конете и тачанката се разтресе. Чапаев скочи в движение отзад, вкопчи се с две ръце в картечницата и откри безмилостен огън. Куршумите разбиваха витрини и оставяха дълги пунктирни черти по колите – досущ като в холивудските филми. Двамата преследвачи се проснаха на тротоара, а тачанката победоносно препусна по улица “Граф Игнатиев”, развявайки подир себе си дълъг червен транспарант: ВСЯ ВЛАСТЬ СОВЕТАМЪ!

(Продължението следва)

About Lubo

Writer, translator etc.
This entry was posted in Международна конференция. Bookmark the permalink.

5 Responses to МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ -2

  1. Григор says:

    Любо, мислил ли си да направиш по това сценарий? Ако за “Елесар” се намерят желаещи да го запишат на аудиокнига, за “Международната конференция” нищо чудно да се намерят желаещи да заснемат и филм!!!

  2. Lubo says:

    Не съм мислил. Всичко е още съвсем сурово, а и историята няма да бъде чак толкова дълга. Цялата ще се развие в рамките или на една нощ, или на две денонощия.

  3. Lubo says:

    Апропо, подходящо ли е измисленото название “хипнотал”?

  4. Григор says:

    Има филми, чието действие се развива и за по-малко. И “хипнотал” според мен е ОК.

  5. Васил Колев says:

    На мен професионалната деформация ме кара да се обадя – на едно място пише “геря” вместо “героя” :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>